(Импровизация:))
Обичах Спокойствието, докато живях и бях част от него.
Когато се отцепих от него, видях друг живот.
Разбрах много неща за себе си.
Имах възможността да се развия и преоткрия.
Когато се върнах при Спокойствието, се почувствах на тясно, на празно,
сякаш бях оставена на инертността.
В този момент нямах нужда от него.
Не се нуждаех и от хаос.
Имах нужда да усещам, че се движа; да вилнея в своя порив;
да имам свободата да действам, преоткривам, опознавам и разбирам.
Не мъртво спокойствие и не шумно ежедневие, ...