Jan 31, 2007, 3:34 PM

Спокойствието

  Essays
2K 0 3

(Импровизация:))


Обичах Спокойствието, докато живях и бях част от него.

Когато се отцепих от него, видях друг живот.

Разбрах много неща за себе си.

Имах възможността да се развия и преоткрия.

Когато се върнах при Спокойствието, се почувствах на тясно, на празно,

сякаш бях оставена на инертността.

В този момент нямах нужда от него.

Не се нуждаех и от хаос.

Имах нужда да усещам, че се движа; да вилнея в своя порив;

да имам свободата да действам, преоткривам, опознавам и разбирам.

Не мъртво спокойствие и не шумно ежедневие,

а да имам контрол над всичко, зависещо от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...