Страх! Изричайки тази дума тя буди във всеки един от нас чувството за несигурност, неувереност, уязвимост. Както всички знаем, страхът съществува под различни форми, индивидуален за всеки един от нас, но каращ ни да се чувстваме по един и същи начин - непосилни. Хранейки този страх, той става част от ежедневието ни. Ние се обсебваме от него, започваме да живеем непълноценно. Когато се опитаме да направим крачка напред, той ни спъва и продължава да ни спъва отново… и отново до момента, в който не паднем. Веднъж паднем ли, се събуждаме и осъзнаваме, че трябва да спрем дотук. Решаваме и поемаме нов път, но без идеята, че ще се справим със страха, криейки го дълбоко в себе си. Вървейки по грешния път, сме живеели с мисълта, че ще успеем да прикрием страха си. Но, Уви! Ние просто сме се самозалъгвали, живеейки в илюзия. Не ни остава нищо друго, освен да съберем достатъчно сили и да се изправим пред него. В момента, в който успеем да се преборим с него, той престава да живее в нас – в нашите мисли, в ежедневието ни. И тогава настъпва моментът, в който се чувстваме свободни, без оковите на страха, обсебвали нашето съзнание. Настъпва моментът на щастието, щастието от това, че сме се преборили със собствения си страх, на който така дълго сме робували, проявявайки безсилие. Но знам, че каквито и страхове да живеят вътре в нас, те живеят в нас за добро и рано или късно всеки го осъзнава. Сигурно си задавате въпроса... ”Как така за добро?” Нещото, карало ме да крещя без глас! Вярвате или не, за добро е. Да!Защото страховете - Това са нашите учители! Те ни правят по-силни, учат ни как да се справяме с живота и как да живеем истински.
© Виолина Зорбалиева All rights reserved.