May 18, 2010, 10:56 PM

Светите братя - Кирил и Методий

12.9K 2 0
1 min reading

СВЕТИТЕ БРАТЯ – КИРИЛ И МЕТОДИЙ

/Есе/

 

   Словесната сила на човека се изразява в стремежа му да се бори с обрата на съдбата, както и  с враговете на прогреса. Тъкмо тази духовна сила подтиква развитието на човешкия род. Ето защо имената на свети личности като братята Кирил и Методий са извезани със златни букви в знамето на човешката памет. В този смисъл: “Да оставим на земята добра памет” са словата и на техния последовател Климент Охридски. Какво означават те и какво може да оставим ние след себе си? Спомени, пари, поколение, по-добро място за живот… Истината е, че всеки живее и умира рано или късно. Парите идват и си отиват, жилището се печели и се губи, а спомените се появяват и бавно избледняват. Материята е преходна, казват философите. Има нещо, което никога няма да изчезне, докато съществува човечество – това е словото. Всеки от нас го пази, доизгражда и изцелява след болките. Изговореното радва, натъжава, но след време изчезва, а писменото не знае забрава. Книгите са нашите сърца, чувства и мисли, сбрани в купчина страници. И въпреки това – то ни показва пред света, че сме българи и силни! Кирил и Методий ни дават най-ценното богатство, което може да притежава всеки горд народ – азбуката – нашата уникалност, малката позитивна отлика на значимите за прогреса. Мъдрата мисъл на Климент Охридски не само ни подбужда да помним тези, които са се борили за просъществуването ни като нация, но и ни показва, че трябва да продължим ДЕЛОТО, за да ни помнят и занапред.

   Светите братя са се гордеели може би с делото си, разкрило ни великата тайна, която трябва да опазим во веки… “Нека да оставим на земята добра памет”, да покажем на другите, че притежаваме безценно богатство! Ние, българите!

   Нашата азбука е синоним на единствената в света райска градина – БЪЛГАРИЯ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...