"великият човек може да бъде горд,а дребният-само горделив"

     Да бъдеш велик човек, означава да бъдеш звезда - истинска, голяма; а не звездичка, която дори да не можем да видим в безкрая на тъмното нощно небе... Трябва да бъдеш звезда, чиято светлина да озарява онези най-истински и ценни качества, като състрадание, милосърдие и гордост... Чест и духовна висота...
    Да бъдеш горд, означава да бъдеш Човек, а не човече; моралист, а не материалист...
    Да достигнеш до онова състояние - предпоставка да бъдеш горд, означава да бъдеш удовлетворен от самия себе си. А до удовлетворение може да ни доведе само мисълта, че сме дали нещо на света; мисълта, че сме полезни. Защото именно това ни прави пълноценни хора... Това е мисълта, благодарение на която живеем, а не съществуваме...
    И велики хора са онези, които давайки, са осъзнали колко много получават. Защото съдбата е като бумеранг - тя ни връща онова, което сме дали, може би, в по-голямо "количество"... И именно това ни кара, вървейки напред да се спрем и да си зададем въпроса: "Това ли е, което съм дал от себе си? Това ли е моята "награда"?"
    А онзи, дребният човек - звездичката, загубила своята мощ, може да бъде само горделива, защото дълбоко в себе си знае, че "благодарение" на нея, тази нощ, това красиво нощно небе, осеяно със звезди, ще бъде по-тъмно за онзи, излязъл да погледне през прозореца сиянието на своя живот...