“Стоя на ръба!” - казваш си някак гордо, само на себе си, но не защото си егоист или криeш нещо от мен. На ръба на какво обаче? На ръба на пропастта от отчаяние; или на ръба като смело рискуващ живота си акробат? Ей на този въпрос не можеш да си отговориш… И аз не мога да ти кажа отговора. И дали стоиш, или само така си мислиш. Илюзията е страхотно нещо.
Мислиш. И като се замислиш какво толкова си мислиш, пак се учудваш на себе си. Мислиш, но от това изобщо не ти става по-ясно. Като патка в мъгла.
Често се чудя защо обичаш да си създаваш проблеми, когато ги нямаш. Не питам теб, просто говоря на себе си. Защо е необходимо да се вглъбяваш в някакъв зор, за да се почувстваш ефективен? Нещата от живота са прости. И затова не ги забелязваме. Защо трябва да изпиташ първо болката, за да се насладиш на удоволствието от оздравяването.
Гледам те до себе си. Гол. От плът и кръв. Не е всекидневие, но затова пък ми харесва. Ритмичното ти дишане по свой начин ме прави по-спокойна. Свалил си маската. ...