Есента ме връхлетя. Неподготвена и тъжна. Пак - отново. Спиралата на живота не ме кефи да е спирала и изобщо протестирам - нещата не се случват по правилния начин. Ако може вселенските законотворци да променят малко стереотипа. Толкова хилядолетия, време е за промяна! Искам нови правила и преуреждане на вселенските принципи. Омръзна ми все в затъмнение да тъна и малко като ми светне, да взема, че да го забравя с късата си човешка памет.
© Милена Митева All rights reserved.
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
