За болката
Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защото я чувстваш толкова осезаемо? Тръгни си! Зад гърба ти няма да треперя... Не ме е страх да съм сама. По-добре така, отколкото с хора, които никога няма да ме разберат ... Нощта още е пълна с въздишки, откъртени от мъчителна самота. Ще понеса вече абсолютно всичко... Съществуват ли усмивки в другия свят? Там, където ледник е сърцето ти? Ти отново бягаш, но жив ли си, усещаш ли вятъра, горчивината, изгряващото слънце? Запази нещо! Не отричай всички чувства, които изпълват наболялото ти сърце с гняв и порив за бягство ... Когато видиш изгрева, усмихни се ... Аз съм до теб. Аз - тази, която те пази жив ...
© Момиченце All rights reserved.
