„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам - щом любов нямам, нищо не съм!"

         Преди няколко години един познат стана монах на Атон. Негови близки коментираха, че било заради нещастна любов, заради предателство. Може би това е бил само повод момчето да вземе подобно решение, а истинската причина е друга...

„Цял свят лежи в зло!" - ето простичката истина. Защо очакваме съвършена любов от несъвършен човек? Защо търсим божествена любов от простосмъртен? Самите ние не сме безгрешни, не сме съвършени, нито богоподобни, (защото сме ослепели и оглушали). Любовта е огън, който изгаря недостойните, не всеки може да я понесе. Силният духом я търси, слабият се прекършва под тежестта й. Любовта е саможертва, тя не търпи егоизма и лицемерието! Човек, който има високи идеали, търси истинската любов, а не любов-еднодневка. В този свят като че ли няма място за хора с нежни души. Трябва да си пробивен, нахъсен, нахален, безочлив, за да просперираш. И най-важното да си безчувствен. Чувствителните хора са раними и обикновено са обект за присмех и ехидни коментари. Странно... монасите казват за себе си, че живеят извън света! Сигурна съм, че това момче намери истинското си призвание, духовен мир, просветление и любов към Този, Който няма да го предаде.  Близките на монаха все още го окайват за взетото решение, а той окайва тях, за това, че живеят в света...

         Всяко нещастие, което ни сполети, трябва да бъде повод да се замислим за смисъла на човешкия живот. И най-важното - да не се озлобим срещу предателя, срещу целия свят! Всеки ден виждаме по улиците озлобени хора, изписано е на лицата им!

         Предателят е този, който трябва да бъде съжален, защото той е дребна душица, от тесногръдие и егоцентризъм е готов да предаде за тридесет сребърника и любимия човек. Предателят се бои от високото, не го издигай до звездите, защото той без друго седнал ще падне. Оставете го на топло, да си живурка в калта, от високите идеали му се вие свят. Страхът е най-големият му враг, а животът му се свежда само до физическо оцеляване. Предателят не е способен да обича истински, за това е нужно великодушие и голямо сърце! Най-много боли, когато те предаде близък човек, този, на когото си вярвал... Огледайте се наоколо! Син предава баща си, баща - дъщеря си, любим - любимата си, майка изоставя рожбата си... в труден момент. Всеки има своето оправдание...

         Любовта е подвиг, за тези, които няма да станат предатели в труден момент! Любовта може да бъде единствено цел, а не средство за постигане на друга цел!

         „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина."