I Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
II Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
III Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
IV Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
V Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
VI Не убивай.
VII Не прелюбодействувай.
VIII Не кради.
IX Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
X Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат центално място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.
© Христина Павлова All rights reserved.