Моята история започва с това, че на шега подадох документите си в една фирма, която осигуряваше договори за работа в чужбина. И както става обикновено в подобни случаи, съдбата поднася големия сюрприз и получих виза. Интервюто не се оказа препъникамък. Все пак бях завършил езикова гимназия с английски език. Купих си билет за Чикаго и в началото на юни 2003 година кацнах.
Америка ме посрещна с огромно летище. Първото впечатление на всеки, който стъпва тук, може би се събира в думата мащабност. Летището е с огромни коридори и зали. Освен това има засилен контрол. Не се позволява да се внасят храни със срок на годност, лекарства, даже ни караха да си събуваме обувките.
Побрахме се шест момчета в едно такси, което ни откара в хотел. Предстоеше среща с работодателя. Честно казано никой не можа да заспи през нощта. Всички бяхме развълнувани от това, което ни се случва. Чувствах се притеснен пред неизвестното. Мисля, че подобно преживяване е нормално за всеки – не познаваш никого, далече си о ...