Както с години е било, в нощта преди първи юли отвсякъде се стичат поклонници и подражатели. Те се събират в най-разнообразни (и най-разнообразно застроени) точки на родното крайбрежие и се отдават на култа и купона. Някои са там по любов към бунта на свободната мисъл, други поради страст към старата музика и идеята, проповядвана от "Джулая". Трети присъстват само заради любопитство и задвижвани от вечния човешки стремеж за тълпене и всеобщо веселие. Но всички ще се смесят в крайна сметка, за да образуват единение и общност, каквито тези дни са редки гледки в страната ни. Ако в днешна България има нещо, което толкова силно да напомня за езическите обичаи, макар да не е културно наследство от миналото ни, а феномен на съвремието – това е "Джулая".
Още по-интересно, тази традиция е изначално българска, тук ѝ е вдъхнат живот преди време и тук е запазена до ден днешен. Макар вече разпространила се и другаде. А най-интригуващото, и може би най-очарователното е, че почива на неточни представ ...