Драги ежедневковци!
С напредване на възрастта, може да се каже, че помъдрявате все повече. Почвате да правите интриги на всеки четири години, да се карате и излагате пред света. Ще ви разкажа една история, а после вие ще дерзаете и ще обмисляте какви ще са ви предизборните обещания за тези, които не гласуват, защото нямат пари да си извадят документи, за тези без троха хляб, без зрънце жито!
Един ден, докато отивах към училище, аз, 13 годишен хлапак, видях трима-четирима бездомника, стана ми жал. Те едни с вехти лица, с неизбръснати бради, дрехи с кръпки по тях, без обувки - боси, тези мъченици на България. Беше студено - сняг до колене! Замислих се как ли живеят тези хорица, тези стари дядовци, тези мъченици. Какво им се бе случило, за да опрат до мръсните кофи, които са им магазина и студените улици, които са им домовете, всеки ден, даден от Бога. Как да разбера? Какво да направя? Запознах се с тях, да, запознах се, мен не ме е гнус, страх и не ходя със стотина човека охрана. Кажете, ...