Ако просперитетът на един народ се измерваше само със спортните му успехи, то отдавна бихме се радвали на завиден международен авторитет. И наистина кохорти от борци, щангисти, боксьори, а напоследък и футболисти, парадно триумфират пред мощните прожектори на медиите. Стигна се дотам, че тази твърде обемна случайна извадка от българския народ пое диригентската палка в области, които и при най-голям размах на въображението трудно могат да бъдат отъждествени със спорта.
Футболистите на селекционера Пенев бяха превърнати в национални герои. Раздадоха се награди, пожизнени пенсии. Ни най-малко не искам да оспорвам успешната за тях 1994-а година, прославила България и в най-отдалечените кътчета на планетата. Но едно друго събитие, не по-малко престижно от спечелването на 4-ото място в САЩ'94, странно защо попадна в пълно журналистическо затъмнение. Става дума за изключителния успех на подрастващите български математици - 4-о място на Международната математическа олимпиада, състояла се м.г. в Сингапур. За разлика от футбола, където понякога помага и спортното щастие, в математиката конкуренцията на най-силните е жестока и победата се изтръгва само по железните закони на логиката. Вероятно президентът Желев намекна за този успех в новогодишното си приветствие като похвали математиците ни - "топличности на годината". Но малцина са разбрали намека му. Великолепната шесторка: Младен Димитров, Ясен Сидеров, Станислав Йорданов, Николай Николов, Борислав Деянов, Григор Григоров, донесла 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал за България, нареждайки я след САЩ, Китай, Русия и пред страни като Япония, Великобритания, Германия и още 60 други, е не по-малко достойна за журналистическо уважение. Каква ще бъде съдбата на тези млади таланти, ще остане ли тя с тъмно и неясно бъдеще, както за повечето от редовите българи или ще се намерят желаните спонсори (в спорта те винаги се намират), благодарение на едно добре уредено законодателство в 37-ото НС, за да може докрай да развият своите дарби, ще покаже недалечното бъдеще.
Покойният ас на математиката Готфрид Харди твърди, че "Архимед ще бъде помнен и след като Есхил бъде забравен...защото езиците постепенно отмират, но не и математическите идеи".
Опасявам се, че твърде скоро (ако не се вземат срочни мерки) в България и Архимед , и Есхил ще бъдат забравени, защото както правилно констатира знаменит наш поет: "Безкрайно е жестока участта да имаш дарба"!
Бел. на автора: Тази статия е отпечатана от автора във в."24 часа", в броя от 9 януари 1995г., под заглавие "Ще се намерят ли меценати за даровити българи". Тук - в Откровения, тя се публикува под оригиналното си заглавие: "България е уникална страна - най-талантливите ги пренасят в жертва на Тангра", цензурирано от вестника.
© Младен Мисана All rights reserved.