Да простиш звучи лесно. Дори е толкова лесно – казваш го и готово. Но дали душата ти е простила? За съжаление ние хората имаме един голям и важен урок на земята. Този урок е да се научим на прошка. Не знам дали има още хора, които истински прощават. Или просто използват думата и поробват същината дълбоко в себе си, залъгвайки се. Съзнанието и разумът лъжат, но сърцето никога. Да простиш означава да приемеш онова, което само за секунда може да разбие твоя свят. Да простиш означава да приемеш болката, да я оставиш, да я изживееш и накрая да я пуснеш, за да дойде място за щастието. Прошката означава, че забравяме всичко лошо, приемаме го независимо дали ни харесва или не. Често хората не виждат тази граница, разликата между „харесва ми“, „не ми харесва“ и „приемам го“. Често пъти са на принципа - „Не ми харесва, следователно не го приемам“. Тоест тези хора, са по-консервативни и налагат често пъти „собственическо“ поведение. Те не са лоши хора, просто не са широко скроени и пречупват всичко през своята призма, без да приемат чуждо мнение. Прошката означава, че си изстрадал с душа и сърце и си готов да оставиш болката да си иде без предубеждения. Милиони хора казват „простих ти“, но дали тези думи са думи идващи от сърцето, нали знаете то не лъже, нито може да бъде излъгано. Прошката не се случва за ден или два. Понякога това може да отнеме години. Чудя се на хора, които най-съвестно лъжат партньорите си с думите „простих ти“. Това е лъжата на разума – единствено и само това бих казала аз. Та как според вас е възможно да изстрадаш болка, която те разрушава за миг? Никой не може, по-лошото обаче знаете ли кое е? Хората казват „простих ти“, но никога не успяват да го направят. Да, трудно е аз съм от хората които направиха това. Казвах „простих ти“, но не успявах. Сърцето и душата ми плачеха, превъртаха като на лента от касета всички онези моменти, за които казвах, че съм простила. Чудите се как се промених ли? Любовта ме промени. Урок, който ме накара да преоткрия всичко онова, за което дори не бях мечтала. Така се научих и да слушам сърцето си, душата си. Да простиш не означава да си силен, напротив означава да си кажеш „стоп“, да дадеш път на чувствата, емоциите, да им отделиш необходимото време – година, две, три колкото е нужно. Означава да освободиш сърцето си – от лоши мисли, душата си – от страх и да се отдадеш на новото начало. Истинският простил, никога не съжалява, та кой би съжалил, че е облекчил душата си? Прошката е трудна, но лековита. Нека се научим да отделяме време за нашите души, да им позволим да изживяват и лошо и хубаво, за да продължат да ни правят хора. Душата е сърцето на нашият духовно емоционален свят. То „изпомпва“ чувства и емоции към разума, тялото, цялата наша физическа и нефизическа същност. Нека улесним процеса, като оставим всичко да се случва както е по природа, нека не запушваме каналите на емоционалния и чувствения приток. Защото нали знаете... Какво би станало, ако нашето биологично сърце се запуши и спре да циркулира кръвта...