Дай, за да ти се даде
От известно време, с нескрито задоволство, наблюдавам паниката на господата от туризма около отлива на летуващи по българското Черноморие. Като причината за това не е кризата. Тенденцията е от няколко години . Вчера даже чух как щели да насърчават държавните служители да почиват у нас през лятото с допълнителни нощувки и бонуси.
Няма да крия - радвам се на този отлив. Радвам се от сърце.
Крайно време беше да се усетят!
Драги господа, къде бяхте, когато се изсичаха горите? Къде бяхте, когато се разкопаваха и унищожаваха дюните? Къде бяхте, когато се издаваха разрешителни за строежи, буквално навсякъде? Къде бяхте, когато въпреки забраните, се строеше през целия летен сезон? Къде бяхте, докато се изливаха фекалии в морето? Къде бяхте, когато бетонираха цялото Черноморие?
Сега се сещате... И сте в паника! И искате от нас солидарност - да ходим на почивка у нас.
А как да си починем сред една унищожена природа. По-добре в панелния рай „Младост" и „Дружба", отколкото в Слънчев бряг. Бетонът е по-малко.
Така че не искайте от нас солидарност. Няма на какво отгоре. Има стара и хубава приказка, която казва: „Дай, за да получиш".
Аз не съм получила нищо, освен гняв и болка от безсилие пред бавното, но методично унищожаване на природните богатства. Това беше и причината да седна да пиша.
А сега искате солидарност... Няма да стане! Няма как да стане.
© Антонела Огнянова All rights reserved.
И в твоите хубави притчи се усеща ,че добре ги виждаш нещата в живота. Поздрави!
