Не мислех да описвам този път излизането си до любимата централна Стара планина. Но за съжаление снимките, които направих, бяха станали с малка резолюция, не бях доволен от качеството им. И за компенсация ще разкажа за тези два дни на наслада от срещата с красотите на Балкана. Които са достъпни за всеки, който е заразен от силата на майката природа.
Подготовката за това пътуване до хижа Триглав бе замислена от месец, но и този път до последния момент вариантите бяха много. То не бяха имейли, джиесеми, радиостанции, по едно време остана надеждата, че само пощенските гълъби ще натъкмят изходната точка на маршрута и броя на участниците. Накрая се събрахме обичайните заподозрени. Аз и Симчо, Бинин и Гергана, Сашо - руския и Младен. На бате Наско официално вдигам червен картон. При следващото неявяване го изключвам от организацията.
Събота, но не късен следобед. А 10 часа, село Тъжа, централния площад, където хора от заетостта на Масларчето поправяха тротоари, фонтани, басейни с джакузита, ...