Едно досие - Х
Аз съм от истинските деца на прехода. Само дето нещо не беше съвсем наред с мен още преди това – пишех с лявата ръка, имах отрицателен резус фактор, алергии към почти всичко и не можех да говоря руски. Опитвах се, но все на английски и френски ме избиваше. Не пасвах на системата, но се стараех. Иначе – очевидно беше, че имам доста таланти.
На 10 ноември 1989 г. бях на 18-19 години, тъкмо завършила елитната си гимназия със златен медал, силно целеустремена да стана еколог, генетик, биотехнолог – учен, който ще спаси целия свят от екологична катастрофа. Разбира се, първо щях да спася социалистическия свят, а после като един хуманист щях да огрея и капиталистическия. От езиковата гимназия главата ми беше натъпкана с Айфелови кули, сюрреалисти, Биг Бенове, Тауър Бриджове и импресионисти, които можеше да са зъболекари. Абстрахирах се от емоции и напразни химери за изкуство, примесено със социалистически реализъм, и реших да тръгна по пътя на науката!
Скъсах се да уча биология ...