3 min reading
Защо винаги трябва да крием това, което сме? Да крием това, което искаме да кажем? Да направим? Защо на нас хората ни е толкова трудно да показваме истинската си същност? Така е защото сме претъпкани от предразсъдъците на уж „по-мъдрите“, които всъщност са ни вкарали в такъв филм, в какъвто дори не осъзнаваме. Ние хората сме станали като камъни. Имаме си чувства, емоции и души, които някак си са загубили стойност. Че за какво са ни чувства – ако не можем да ги изразяваме, емоции – ако не можем да показваме, души – ако не можем да отворим. Толкова много сме се поддали на „манипулацията“ от предразсъдъците, че дори когато ти тежи и се чувстваш тъжен не можеш да го покажеш, защото видиш ли това е признак на слабост. Толкова много клишета от този тип са в главите ни, че ни пречат да бъдем хора и да бъдем човечни. Ами ината, който също ни е насаден с времето, нали е по-добре, когато някой ти липсва и изливаш сълзите си между четири стени да не му кажеш, че ти липсва. По-добре е да бъдем ина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Думите са магия, стига да знаеш как да ги използваш!