"И ако Левски беше жив сега..." - така започва една от песните на привържениците на един столичен отбор. По нататък мелодията продължава с абсурдно за мен твърдение, така че нямам намерение да продължа с цитата. Но и тази част ни е достатъчна да се замислим какво би заварил най-обичаният, безспорно и най-възхваляваният българин 137 години след неговата смърт.
Със сигурност той щеше да завари лика си навсякъде - от портрети в министерски кабинети до татуировки върху гърбовете на "националисти". Щеше да срещне името си цитирано в множество речи на историци, политици, общественици и щеше да разбере, че е патрон на множество учебни заведения - висши, среднообразователни и основни; улици, булеварди, стадиони, че дори и на футболен отбор.
Но да погледнем дали ще завари осъществени идеите си 137 години след като е загинал, за да ги осъществи. От мечтата му за "свята и чиста република" като че ли само последната думичка се е превърнала в реалност. И наистина народът придоби достатъчно власт, з ...