И пудрата е това, което наричаш живот. Покрива белезите, за да изглежда всичко добре привидно, за да можеш с усмивка да казваш: „Добре съм!“, а вътрешно да те разкъсва най-голямата болка - това да обичаш, а да не си обичан, да страдаш за някой, а той да не вижда страданието ти. И аз покривам всяка сутрин с тази пудра лицето си. Усмихвам се на всеки, пожелал денят ми да е красив и в мислите си му пожелавам неговият да не е така красив и нека усети болката ми. Не оценявам това, което правят хората за мен, защото те също не оценяват това, което правя аз за тях. Опитвам се да живея  за себе си, защото ако не го направя аз, тогава кой би живял за мен?  Оплаквам се от това, което имам, а искам това, което не мога да имам... Мисля, че мога да имам всичко, а всъщност нямам нищо. Завиждам на другите за щастието, което изпитват, а не виждам сълзите в очите им, когато се усмихват. Прикрили са тези сълзи със същата, онази, пудра, за която ти говоря - онази вълшебната. На нея разчитаме цял живот, нея търсим в трудни моменти.

Мразех онези, който нараняваха, а не осъзнавах, че аз правя същото. Мразех себе си! Не бях това, което искам, а това, което другите искаха да бъда. Завиждах за успехите на другите. Сърдех им се за грешките, а своите не забелязвах. Броях греховете на хората, а за своите не мислех. Забравих да се радвам на приятелите си и започнах да се самосъжалявам.

Обичах го някога този живот, радвах му се, но открих, че той не иска това от мен. Камъните, които остави на пътя ми, да прескачам, не бяха нищо в сравнение с това, което изпитвах, когато бях сама по този път.

Искам да се променя! Искам да започна да давам повече и да вземам по-малко, да обичам, без да бъда обичана, да мисля за другите, освен за себе си. Искам да мога, а не да искам. Искам един ден да се обърна назад и да си спомням с усмивка за делата си, а не да се срамувам от постъпките си. Искам да имам повече приятели и по-малко зложелатели. Искам да искам, без да ме е страх, че някой от вас ще ме осъди, понеже не съм достойна!