ИЗВОРИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
Усещането за жажда все по-често събужда в съзнанието ми спомена за някакъв любим извор от детството. Морните жетвари и копачи изпращаха нас, малчуганите, да донесем студена вода от близка или по-далечна полска чешма, за да поугасят летния зной. Шарените стомни и дамаджаните политаха по босоногите пътеки и знаехме, че никой друг не може да донесе толкова бързо най-сладката и най-студената вода. А повечето от полските чешми си имаха имена, по които и ние, децата, безпогрешно ги познавахме. Носеха името на майстора, който ги е съградил. А той вложил не само вещина и доброволен труд, но и цялото си сърце, и душата си вградил. Обезсмъртил себе си, или починал близък, оставил върху камък над течаща вода само няколко думи, но достатъчни.
Едва по-късно осъзнах, че един такъв извор утолява не само онази неизбежна физическа жажда, а е неделима част и от нашата духовност. Утолява и другата жажда. И колкото повече жива вода изтича пред очите ми, толкова по-силно ме зав ...