Sep 28, 2009, 2:04 AM

Моят Шиндлер 

  Podcasts » Others
1211 0 1
2 min reading
Всеки ден виждам едни хора, които сякаш не съществуват. Те са просто сенки, изплуващи в сивотата на делника и стопяващи се при появата на всеки луксозен блясък. Те пазаруват в магазина, където работя. Купуват си само от най-намаления и стар хляб, взимат от най-евтините сирена и колбаси и рядко си купуват нещо повече. После се прибират в мухлясалите си жилища и оплакват изгубените си дни. Котките само танцуват и разговарят с тях.
Грозното й чене се разтваря и отхапва гноясал живот. На печката свири компот. Подритват я красиви, крокодилски обуща. И удар над нея кат' гръм се спуща. По са невзрачни от мъртви врабчета. А на следващия ден се повтаря същото. Така е, докато добрият Дядо Господ не си ги прибере. А после къде ли ще отидат те?
Измършавели, мръсни лица, проскубани, мазни коси, изтънели, пропукани кости. Подути стомаси, изхвръкнали скули.
Пред мен се реят сякаш призрачни ангели с бели крила. Но защо да са бели? Моите са сиви. Преди 70 години са се случили неща, от които ме побиват ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Random works
: ??:??