Наред с множеството сътресения и социални бедствия, с които е наситен отминалия 20 век, се откроява едно тежко наследство, характерно и за 21 век. То е като зъл дух изпуснат от бутилка и придобива характер на епидемия, наред с такива бичове за човечеството като революциите, войните, организираната престъпност, икономическите кризи, рака и СПИН-а. Това бедствие е наркоманията. Свидетелство за това колко много хора е посетила тази страшна гостенка, носейки в живота на техните семейства невероятна мъка и страдание, могат да послужат следните цифри.

За последните 10 години смъртността сред наркоманите се е увеличила в Германия 5 пъти, в Италия 4 пъти, в Люксембург 24 пъти! В Русия 12 пъти. За масовостта на увлечението по наркотиците говорят следните факти: през 1993г. в САЩ 69,9 млн. човека са употребявали марихуана или хашиш; 23,3 млн. - кокаин, 18 млн. - халюциногенни вещества; 2,3 млн. - хероин. И което е най-страшното от всичко, наркоманията също като капан за мишки улавя най-напред младото поколение. През май 2000г. в 20 софийски училища е направено проучване за нивото на познания и употребата на наркотици. Анкетирани са 1200 ученика на възраст между 15 и 19 години. Получените данни показват, че 27,6% от учениците в софийските училища поне веднъж в живота си са употребявали наркотично вещество!

В опита си да противостои на това явление, обществото е изработило и изработва правови и юридически норми, а в медицината се развива нов раздел наркологията. Създават се различни антинаркотични сдружения и организации. Излиза много литература разглеждаща този проблем. Настоящата статия е опит да се разгледа наркоманията като явление от духовен порядък, в контекста на религиозната култура от позицията на Православието. Историята на използването на психоактивни вещества от човека е от най-древни времена. Още в допотопната епоха ( V-VI хил. пр. Христа ) сред потомството на Кайн, по свидетелството, на св. Ириней Лионски, „демоните открили на жените силата на корените и тревите", които те започнали да използват за магически цели. Явно още тогава било известно свойството на тези вещества да предизвикват изменение в съзнанието, да го правят по-податливо на духовно въздействие отвън. Съгласно православната антропология първоначално създадения човек, въпреки, че имал тяло и душа, тялото му е притежавало съвсем други свойства, различни от досегашните. То било много по-фино и духовно, не е препятствало непосредственото общуване със съществата от духовния свят и даже със самия Бог. След грехопадението свойствата на тялото се изменили. За душата на човека обкръжен сега не от свети, а от паднали духове, то станало естествена тъмница, защитаваща го от непосредствено общение с тях. В това се проявила Божията милост към падналия човек, за да не би той скоро да се уподоби на бесовете, след като няма възможност да избегне непрестанното им въздействие чрез слуха и зрението си. Тази изолация обаче не е абсолютна. Разглеждайки психическия живот на човека, светите отци откриват, че в него възникват три вида помисли и усещания.

Към първия принадлежат докосването до Божията благодат и помислите, предлагани от нашия Ангел-Пазител. Към втория вид се отнася естествената психична дейност на човека, която не се нуждае от някакви нравствени критерии, за да бъде преценена. Третият вид представляват демоничните въздействия на ума, сърцето и тялото посредством внушения - на мечтания, мисли, желания и даже чрез докосване. Но интензивността на тези въздействия зависи от волята на самия човек. Духовността бива или благодатна, или демонична и само тези два вида определения могат и дори е необходимо да се използват при нейната оценка.

Очевидно е, че в случая с наркоманията става въпрос не за благодатен, а за демоничен характер на духовността. При употреба на психоактивни вещества човекът не просто се обръща към своята „безсъзнателна част от психиката", но и предоставя пълна свобода за действие в съзнанието си на напълно конкретни сили. При това става смесване на собствената му психична дейност с въздействието на демонични сили. Библията описва различни случаи на бесообщение при древните хора, а светите отци говорят за предпотопната цивилизация, като за много висока по степен на развитие, но магическа по своя характер. Шумерските клинописни глинени плочки от Нипур (III хил. пр. Хр.) са донесли до нас свидетелство за използването на опиум и други растителни субстанции. Китайските легенди от древността говорят за познаване свойствата на хашиша. В „Одисея" на Омир се споменава за чудодейната напитка „напентес", приготвяна от дъщерята на Зевс, Елена. Предполага се, че този сок против болка и тъга е опиум. Крито-Микенската култура (III-II в. пр. Хр.) познава богинята на мака, чиято статуя украсявали с нарязани макови главички. Индийската ведическа традиция познава напитката на боговете „сома". Повече от 100 химни „Ригведа" възхваляват въздействието й. Тя се приготвяла от сока на различни растения, включително и индийски коноп. За участниците в древните мистерии била обичайна употребата на напитки, съдържащи наркотични вещества. В най-известните Елевсински мистерии почти 2000г. били използвани халюциногенни гъби съдържащи веществото спорин, което е близо до химичения състав на ЛСД-25. Освен мистериалната употреба на психоактивни вещества, в Гърция и Рим присъствала и чисто магичната. Магьосниците, съгласно „Метаморфози" от Апулей, ги използвали във вид на мазила и билкови смеси, нанасяни външно върху кожата.

Мюсюлманската мистика не е изключение от практиката на използване на наркотици. Важна роля в суфизма (мистично течение в исляма) е да се достигне съзерцание на Аллах в състояние на транс. Тези мистични озарения се възпяват от арабските мистици Омар Хайям в неговите „Рубаи" и от Омар-ибн-ал-Фарид във „Винени песни".

През ХI в. популярност добива сектата на източните исмаилити или хашишини, наричани така поради използването на хашиш и други наркотични средства. Именно от Близкия Изток кръстоносците донесли в Европа опиума. В Европа и преди тях познавали психоактивните вещества и то не само от елинската култура. Друидите, жреците на древните келти, били запознати със свойствата на различни растения и ги използвали с магически и медицински цели. Викингите употребявали мухоморката като стимулатор за придобиване на свещено безумие в боя. И днес съществуват около 100 дребни даоистки секти, чиито ритуали не се одобряват от китайските власти. Херодот (V в. пр. Хр.) описва конопените бани на скитите, а перуанските индианци са дъвчели листа от кока като ежедневно успокоително и стимулиращо средство. По времето на Хипократ опиумът се приемал като лекарствен препарат. За хашиша като лекарство за кашлица и разтройство се говори в 2737 г.пр.Хр. в лечебника на китайския император Шен Нун. Но даже такова „профанно" използване на психоактивни вещества има значение на неосъзнат окултен характер. Очевидно е значителното влияние, което наркотичните вещества са оказали при формирането на религиозния и културен живот в древността след запознаване накратко с тяхната историята. Наркотиците имат връзка и с религиозните движения през ХХ век. Истинският инициатор за възраждането на магическата практика на употреба на психоактивни вещества през ХХ в. е „бащата на съвременния сатанизъм" Алистър Кроули. Цел на неговата дейност била „демоничната трансмутация" на човечеството. Един от най-забележителните последователи на Кроули може да се нарече Антон Ла Вей, автор на „Сатанинската библия", официално учредил и регистрирал през 1966г. в Сан Франциско първата църква на сатаната. Последовател на Кроули бил и основателят на „Църквата на сциентолозите" Л. Р. Хъбарт.

Покрай вече разгледаните сатанински групировки ще споменем още няколко секти, в чиито учения и дейност наркотиците играят съществена роля. Това е например образуваната през 1914г. Американска народна църква. Нейните привърженици считат пейота за дар божи. В техните религиозни ритуали мескалиновите хлебчета са причастие. Не са пропуснати наркотиците и в „империята на преподобния Муун". Самият „преподобен" Сам Мюнг Муун е роден през 1925г. в шаманско семейство. Скандалната употреба на наркотици е известна и за „Международното общество на Кришна съзнание", основано през 1966г. от бившия търговски агент-фармацевт, индусът Абхай Чаран Де. Култовата употреба на наркотици е характерна за много от групите на движението „Нова епоха".

Затова всички небогооткровени религии, включително и световните, имат в основата си откровения, получени от падналите духове в състояние на екстаз или транс, като използването на психоактивни вещества е един от най-разпостранените способи за изпадане в тях. Изключение от това правило е единствено Християнството и предшестващата го религия на Стария Завет. Те еднозначно осъждат всички окултни практики.

Цялата история на човечеството потвърждава факта, че употребата на наркотици е свързана с една тъмна и сатанинска сила.

До ХVII в. сатанизмът се развива като тайна юдейска секта произлязла от еврейските кабалистични секти. През XIX в. сатанизмът се отцепва от юдаизма и е взет на въоръжение от масонството, като се превръща в най-влиятелното му течение. От началото на 60-те години на миналия век се разрази т.нар. сексуална революция. По време тя съвпада с формирането на сатанинската религия. Тази революция носи духовен характер, защото е вдъхновена от сатаната. Наркотиците са само помощно средство, те носят мнимо удовлетворение както физиологично, така и душевно. Хората попадат под наркотично робство, но това робство в действителност не е толкова физическо или психическо, а сатанинско. Затова наркоманията има духовна природа и е проява на окултизма, по-точно на неговия източник сатанизма.

Епидемията на наркоманията е закономерно следствие на дълбока духовна криза, в която изпадна обществото, откъснато от своите здрави корени, загубвайки светоотеческата традиция и живата благодатна религиозност. Цената, която се налага да заплащаме за отстъпничеството си от Христа е много висока - СПИН, туберколоза, хепатит, алкохолизъм, разпадане на брака и загубено детство, разврат, проституция, повишена смъртност и снижаване на раждаемостта, масово раждане на болни деца, огромен ръст на психично болните...

Колко прав е бил св. ап. Павел, казвайки: „Възмездието за греха е смърт." Смърт - духовна и смърт - физическа!

А днес... в световен мащаб доходите от наркобизнеса са не по-малко от 400 млрд. долара. Тези пари са напоени с кръв, с тях са продадени и погубени душите на милиони хора.

А знае ли някой колко струва една човешка душа?

Използвани са материали от книгата на Анатолий Берестов „Духовните основи на наркоманията".