За първи път съдбата ми подари такъв подарък-пътешествие на екзотичен остров, обвит от мистериите за тамплиерите, Последната им крепост.
От пръв поглед островът казва:
"- Аз съм каменна крепост! Предизвиквам те! Ела и ме превземи, ако можеш!"
Старите сгради са построени от блокове пясъчник. Явно държавата държи на този цвят, защото и новите са в този жълто-златист цвят, който варира до жълто-сиво или жълто-бледо розово.
По-висока сграда от 5 ет. не видях. Покривите им повечето са равни плочи, където има разположени слънчеви батерии, бойлери, антени, някои жени си простират прането, а други са си направили цветни градини с маси, пейки и др. Там властват растения - храсти от типа на олеандрите - всичките са екзотични и много ароматни.
Островът е общо 35 кв.м. и се цени всяка педя пространство. Улиците са тесни, а тротоарите някой път са само две тротоарни плочки. Колите са с десен волан и все ми се струва, че колата се движи без шофьор.
Основното население е 400 хил.души, с чужденците - 2 милиона. Можеш да чуеш всякаква реч и да видиш всякакви лица.
Митът твърди, че сегашните малтийци са правнуци на пет фамилии тамплиери. Дали е вярно, със сигурност не може да се каже, но външно те си приличат, високи от 150 до 160 см., смугли, с тъмна коса... Жените като навсякъде са малко като крокодили - надути. Властно носят етажните си телеса - горди от факта, че утробата им е дарила висше щастие на съпруга, който обикновено изглежда като комар до слон. Дамите са осигурени, те са като пчела-майка и командват парада, но иначе те само си мислят, че живеят в Европа, а всъщност са едни самодоволни ханъми, които се борят ежедневно с отрицателната ентропия, наречена прах, мръсни тенджери и бельо.
Вероятно за тях важи правилото: " - Щом чистя, значи живея!"
© Есфир Асфар All rights reserved.
!?