Поп музиката                                   

                                      Рокът  - символ на свобода

                                                                Rock

   Рокът е най-разпространеното течение в поп музиката, от него са се разклонили много подразновидности, той влияе върху други музикални направления, но и търпи влияние от тях. Ерата на рока изгрява истински в края на 60-те години, в апогея си е през 70-те години, и не залязва и до днес.

   Като че ли фестивалът в Уудсток (Woodstock) дава окончателен тласък за нейното цялостно появяване на музикалния хоризонт. В него участват: Джими Хендрикс (Jimmy Hendrix), Джо Кокър (Joe Cocker), Сантана (Santana), Дженис Джоплин (Janis Joplin), „Дъ ху” (The Who), „Тен Иърс Афтър” (Ten Years After), квартет „Кросби”(Crosby, Stills, Nash and Young), Джоан Бейз (Joan Baez), „Кенид Хит” (Canned Heat), „Грейтфул Дед” (Greatful Dead), „Джеферсън Еърплейн” (Jefferson Airplane), „Дъ Бенд” (The Band), „Блъд Суийт енд Тиърс” (Blood, Sweat and Tears), Джони и Едгар Уинтър (Johnny and Edgar Winter) и други. Много от тях стават световно известни след този фестивал. Това е така нареченото време „Флауър Пауър Тайм” (Flower Power Time).

   Постепенно се забелязва обособяване на понятия като мелъди рок, поп рок, софт рок, кънтри рок, фолк рок, психо рок, хард рок, арт рок, прогресивен рок, спейс рок, джаз рок, симфоничен рок, диско рок... но често има едно преливане на стиловете един в друг, не винаги те могат строго да се разграничат и да се определи, в кой точно стил свири една група, тъй като в творчеството и има различни елементи, споени в едно хомогенно цяло.

   По това време в звученето на различните изпълнители и групи започват да се оформят една по-мелодична и една нова, твърда линия. Не случайно „rock“ означава скала, камък или твърдост.

    Мелодичен (софт) и поп рок са стилове, в които свирят:  Боб Дилън (Bob Dylan) и Джоан Бейз, наречени "поетите на социалния протест" (корените на музиката им идват от американския фолк), Дженис Джоплин (най-добрата в блуса и рока), Нийл Йънг (Neil Young), Род Стюърт/Rod Stewart  (музиката му е наситена с интересни шотландско-ирландски елементи), виртуозът на блуса, рока и соул музиката Рей Чарлз (Ray Charles), вечно младата и енергична Тина Търнър (Tina Turner), Елтън Джон (Elton John), повлиян предимно от класиката и английския рок-бийт, Брус Спрингстиин (Bruce Springsteen), чийто изпълнения са богати на блус и кънтри-елемнти, геният в поп-рока Пол Маккартни (Paul McCartney), царят на блуса Ерик Клептън (Rric Clapton), Джон Ленън (John Lennon), неповторим с песните си, със своята социална, антивоенна и антирасистка дейност, певецът с „топлия” глас - Рой Орбисън (Roy Orbison), третият гений в „Бийтълс” - Джордж Харисън (George Harrison), Фил Колинс/Phil Collins (неизчерпаем в поп рока), Дейвид Бауи (David Bowie), Ринго Стар/Ringo Star (неостаряващ и винаги весел), Бони Тейлър/Bonnie Tyler (женският, дрезгав рок-глас на Британските острови), Кет Стивънс (Cat Stevens), певецът, пианист Били Джоел (Billy Joel), невероятният музикален талант и китарист Марк Нопфлер (Mark Knopfler) и други. Някои рок-бийт групи имат също по-мелодична линия в звученето, като  „Херман'с Хермитс” (Heman's Hemits), „Тремелойс” (Tremeloes), шотландците „Мармалейд” (Marmalade) и „Бей Сити Ролърс” (Bay City Rollers) , а също свирещите така наречения глем рок „Суийт” (Sweet), „Слейд” (Slade), „Мъд” (Mud) и Гери Глитър (Gary Glitter). Съставите „Блонди” (Blondie) и „Шоукинг Блу” (Shoucking Blue) почват кариерата си още в края на 60-те. В историята на поп-рока влизат „Смоуки” (Smokie), „Баркли, Джеймс, Харвест” (Barkclay, James, Harvest), неповторимите „Саймън енд Гарфънкел” (Simon and Garfunkel), „АББА” (ABBA) и др.

   Най-популярен през 70-те години става хард рокът. Негови елементи, още през 60-те, се забелязват например във виртуозните китарни изпълнения на  Джими Хендрикс, в парчетата на „Крийм” (Cream), „Кридънс” (Creedence) или „Стоунс” (Stones), чието творчество, като че ли е преход към по-твърдата музика. Повечето от групите са  повлияни от блуса и кънтри музиката, но някои започват да „залитат” към „психо рока” (psychedelic rock), като Kрийм, Джими Хендрикс и състава му „Експириънс” (Expeience), „Грейтфул Дед”, Сид Барет (Syd Barrett) с „Пинк Флойд” (Pink Floyd) в началния си период, „Джеферсън Еърплейн” (Jefferson Airplane), "Дъ Велвет Ъндърграунд" (The velvet Undergraund) и др. Те търсят новаторство в ефектите, дългите сола или космическите звуци. Oт психеделик рока се влияят донякъде в наалото ДейвидБауи, Питър Гейбриъл (Peter Gabriel) с "Дженезис" и Брайън Фери (Brian Ferry) с "Рокси Мюзик" (Roxy Music). Впоследствие всеки от тях поема по свой начин по пътя на сюрреалистичния арт рок, прогресивния и алтернативния рок.

   70-те години са най-феноменалните. Тогава започват истинската си кариера много различни рок състави, някои от които развиват творческа  дейност още през 60-те. На бял свят се появяват рок-динозаврите от Великобритания „Дийп Пърпъл” (Deep Purple). Това е най-отявлената хард-рок „банда” на века, единствена по рода си със съвършените си композиции. Друга не по-малко „смъртоносна” група, „написала рок-епопея” е „Лед Цепелин” (Led Zeppelin). Всички в България познаваме „Юрая Хиип” (Uriah Heep), съставът с оригинален саунд, мелодична линия и съвършени многопластови вокали, „Блек Сабат” (Black Sabbath), оставил трайна следа в ъндърграунд и  хард-хеви рока, както и рок-кралете на всички времена „Куийн” (Queen).

   В областта на симфоничния и прогресивния арт рок в Европа творят „Мууди Блус” (Moody Blues), „Рокси Мюзик” (Roxy Music), „Емерсън Лейк енд Палмър” (ELP), „Пинк Флойд”, „Дженезис” (Genesis), Питър Гейбриъл (Peter Gabriel), „Йес” (Yes), „Кинг Кримсън” (King Crimson), талантливите електро-клавиристи Рик Уейкмън (Rick Wakeman), Вангелис (Vangelis), Жан Мишел Жар (Jan Michel Jarre) ... „Джетро Тъл” (Jethro Tull) на Йан Андерсън (Jan Anderson) внася в рока класически, джазови и ирландски народни елементи.

http://www.youtube.com/watch?v=m4o--q6xuvs

http://www.youtube.com/watch?v=C3_XJf1TAzU&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=_aIhh9nFYv4&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=9Q7Vr3yQYWQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=VZbM_MIz4RM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=2omuoO_hIbQ

   Други известни представители на Британския рок са „ЮФО” (UFO), английско-норвежката група „Титаник” (Titanic), „Споуки Туут” (Spooky Tooth), както „Фрий” (Free) и „Бед Къмпани” (Bad Company), в които основна фигура е певецът Пол Роджърс (Paul Rodgers), заместил през 2000-те Фреди меркюри в "Куийн", „Тин Лизи” (Thin Lizzy) на Фил Линът, „Назарет” (Nazareth), „Йан Гилън Бенд” Jan Gillan Band), „Рейнбоу” (Rainbow), "Уайтснейк” (Whitesnake), големите рок-блус китаристи Рори Галагър (Rory Galagher) и Гери Муур (Gary Moore).

   Като че в отговор на европейците, в Щатите и в Канада изникват не по-малко "жестоки банди”, като: „Чикаго” (Chicago), в чиято музика има симфонични  и фънк-джаз елементи, „Степънулф” (Steppenwolf), едни от пионерите в кънтри-блус рока „Кридънс Клиъруотър Ривайвъл” (Creedence Clearwater Revival), „Кактус” (Cactus), "Ванила Фъдж” (Vanilla Fudge), „Линърд Скинърд” (Lynyrd Skynyrd), „Дуби Брадърс” (Doobie Brothers), авангардната, внушителна хард рок група „Гранд Фънк Рейлроуд” (Grand Funk Railroad), разбила всички сърца с песента „Хартбрейкър” (Heartbreaker), „Америка” (America), „Бачмън Търнър Оувърдрайв” (Bachman Turner Overdrive), групата с изключителен саунд и перфектни вокали „Форинър” (Foreigner). Появяват се колосалните арт рок групи „Канзас” (Kansas), „Стикс” (Styx) и „Тото” (Toto), които взаимстват мотиви от джаза, фънка или класиката, а „Ийгълс” (Eagles), с техните топли и меки гласове, напомнят с прекрасните си кънтри-рок балади на ароматния, слънчев юг. По това време „Гес Ху” (Guess Who) пробиват чартовете с хита „Американ Уомън” (American Woman). Известни на масовата публика стават „Алис Купър Бенд” (Alice Cooper Band), „Харт” (Heart), „Стейтъс Куо” (Status Quo), "Том Пети енд Дъ Хартбрейкърс” (Tom Petty & The Heartbreakers), „Аеросмит” (Aerosmith), „Бостън” (Boston), „Зи Зи Топ” (ZZ Top), „Блу Ойстер Кълт” (Blue Oyster Cult), „Ван Хейлън” (Van Halen), „Флитууд Мек” (Fleetwood Mac), Тед Нъджет (Ted Nuget). Канадските групи „Ръш” (Rush) и „Сага” (Saga) свирят в стил прогресивен арт рок, а геният на китарата, Сантана (Santana)  се налага на световната сцена с характерните за него елементи на латино-рока.

http://www.youtube.com/watch?v=W_YUB8XKwb4

http://www.youtube.com/watch?v=z9OGfBGOCpk

http://www.youtube.com/watch?v=uAtkPkcgPRA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Qm1aoYj8cW8

http://www.myvideo.de/watch/5589733/The_Eagles_Hotel_California_live

http://www.youtube.com/watch?v=Pi_ser2_Xm4

   Развива се по-нататък и  кънтри музиката, която също има допирни точки с рока. Нейни представители са Кени Роджърс (Kenny Rogers), Уили Нелсън (Willi Nelson), Крис Кристофърсън (Chris Christopherson), Джони Кеш (Johnny Cash) и др.

   Рокът се явява истински символ на свободата, защото утвърждава индивидуалния стремеж на отделния индивид  към културно-нравствено развитие и социално-политическото му осъзнаване, като действена личност и значима част от общественото цяло.      

(следва пета част)

                                                                                                  Даниел Авдала