06.2003

            инж. Вили Тодоров

Тази тема е невероятно богата на възможности за гледна точка за разглеждане. По различно време и с различна цел са обсъждани възможностите на отделната личност за интелектуално усъвършенстване. Често пъти са използвани и религиозни постулати, най вече от християните, за да се докаже една или друга гледна точка. Затова темата ще бъде разгледана чрез елементи на сравнителния анализ и отчитайки влиянието на културните различия, породени още в древността. Ще се наложи, но без да се противопоставят една на друга, да се посочат и основните разлики в подхода към темата между християнската религия от една страна и източните религии от друга.

Ако  повярваме на гръцкия прозаик и философ от ІІІ век Диоген Лаертски, надписът “Познай себе си!“ е посрещал влизащите поклонници в храма на Аполон в Делфи. Този факт сам по себе си вече е удивителен и тласка нашето съзнание към размисъл. Ако за християните и мохамеданите всичко се дължи на тяхния бог и храмовите постройки са място единствено за оказване на почит към него, то това не е характерно за останалите хора още от древността. Още повече, че освен да изследва обкръжаващия го свят,човек винаги е имал нужда да търси и отговор на въпросите “Кой съм аз?“ и “Какво и как мога да постигна?”. Затова и основната цел на така нареченото от много мислители “обръщане към себе си“ е самоусъвършенстването. Това обръщане на човек към своята същност на разумно същество, бива два вида:

-          Пасивен самоанализ: най-често при древните учени, духовници и мъдреци. Този тип мислители почти винаги са търсили идеалната истина за човешкия разум и къде се намира пределът на възможностите му. Те, често пъти чрез умозрителни твърдения, са се стараели да сформулират доказателства на едно или друго религиозно твърдение;

-          Активен самоанализ: намираме го най-често при хората с определена обществена активност (пълководци, владетели) главно в страните от Изтока - Китай, Индия, Япония и др. Принципите на това обръщане към своята личностна духовна същност са били превърнати и в елемент от религията, която във всички религиозни общности е била и продължава да бъде основното ръководство за поведение. Целта на “активното самоопознаване“ е не просто човек да разбере кой е той, какво представлява и какво може, но и как да използва своя разум, за да може по-сполучливо да управлява другите и по този начин до постигне по-добри резултати в дейността  си на пълководец, религиозен водач или владетел. Легендарният философ и стратег Гуей Гуджъ, (династия Чжоу,ХІ – VІІІ в. пр.н.е.) пише следното: “Желаещият да знае започва от себе си и едва след като опознае себе си, може да опознае другите...”         

Най-общо разликите от потребност и същност на самоопознаването като разумно същество, се откриват в принципите за управление на мисловния процес, властвуващи сред различните религиозни общества.

При християните се управлява чрез неподлежащата на съмнение непогрешимост на Бога, неговия син и наместника им на земята – папата. Хората просто трябва да повярват в този факт и няма нужда да мислят защо това е така. По подобен начин стоят нещата и при мохамеданите. Целта при тези две религии не е самоусършенстването на личността в смисъла на разумно човешко същество, а чрез изследване на неговото поведение и природа да се докажат утвърждаваните религиозни догми. Това е така, защото в християнското учение приема безусловно, че в душата на човека постоянно се води невидима битка между божественото и сатанинското. Твърди се, че човек самостоятелно не може да преодолее грешната си по рождение природа и че злото неизбежно присъствува в неговата душа. По същество това е управление чрез сила! Апологетите на посочените религии съзнават, че “Опознай себе си!” влиза в противоречие с каноните на Христос и Мохамед. Онзи, който желае да опознае себе си, се превръща в силна, духовно независима и свободолюбива личност, а това никога не е поощрявано - нито в Средновековна Европа, при Чингиз хан, Османската империя или в което и да е друго тоталитарно управлявано общество на християни и мохамедани.

При будистите и останалите източни религии съществуват ръководни религиозни догми, но нито една от тях не се противопоставя на необходимостта от самоопознаване и духовно самоусъвършенстване. Също така се поощрява страничният анализ на хората от обкръжаващия свят, за да се разберат по-добре мотивите на тяхното поведение. Подкрепя  се управлението чрез подражание на мъдреци и философи. Не напразно, безспорно съществували исторически личности, например Конфуций, Рабиндрадат Тагор, Махатма Ганди, се възприемат почти като богове и днес. За този тип общества “да опознаеш себе си“ е неделимо свързано с “изучавай другите около теб и опита на тези преди теб“. Пример за този начин на мислене са “36 стратегеми за поведение“ на древните китайски пълководци, основаващи се на съчетанието между анализиране на личните си качества, поведението на противника и историческия опит. “Ако възможността за победа може да се намира у противника, то непобедимостта се намира единствено и само у теб“- по този начин са се възпитавали полководците. Те трябвало именно чрез самоопознаване да открият и утвърдят тази своя черта. По тази причина “36-те стратеми“ дълго време са били достъпни само за малък брой китайски държавни ръководители, а днес се изучават от специалисти по управленски науки в много страни.

Източните философи и духовни учители на общностите са знаели и вярвали, че не знанията и навиците са ключ към успеха, а самият човек. Това е породило и техния основен религиозен и философски мотив да проповядват като култ самоизучаването на личността. На особена почит е било активното самоусъвършенстване чрез обръщане към своята вътрешна природа. Този, който е “познал себе си“, придобива увереност в своите постъпки. Той ще бъде успешен владетел, военоначалник или духовен учител. “Който не е сигурен в себе си, толкова по-малко ще се доверява на другите, а сам няма да може да свърши каквото и да е” – учат древните китайски философи.

Конфуций пръв “открива“ у човека “същинското човешко начало, което се състои в присъщия стремеж към нравствено усъвършенстване“ и което се отразява в човешката култура. В човека стихийно се проявяват користни желания и свързаните с тях отрицателни чувства. Но с последните                        всеки е способен да се справи сам (за разлика от това, което твърдят християнските духовници), ако “непрекъснато очиства сърцето си, както всеки ден почиства огледалото от прах“. “ Затова -  твърдят философите – човек трябва непрекъснато да се самовглъбява и самоизучава! Вътре в него винаги съществува единство между силата и добродетелта “. Мъдрецът Лао Дзъ ( VІ в.пр.Хр. ) обосновава по следния начин необходимостта от самопознание: “Който познава другите е разумен, а който познава себе си е прозорлив!” С това може да разберем поведението на така наречените мъдреци в ранните общества, които са били предимно пасивни съзерцатели на живота около тях и едновременно с това -оракули, съчетавайки у себе си знания, спокойна разумност и житейска прозорливост.

“ Само ако си мъдър, можеш да опознаеш както себе си, така и другите “-  учат източните философи. Но да си мъдър означава просто да правиш всичко навреме и по такъв начин, че да не издаваш своето присъствие, колкото и странно да звучи това за нас, европейците,. За да се постигне такова поведение не са нужни особени знания, а само доверие към живота. Истински господар на живота е способен да бъде само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си ограничени представи за него. Казано по друг начин – за да станеш господар на живота просто трябва да позволиш на живота да бъде! Случаят, вярват източните мъдреци, е среща на човека със съдбата му по време на неговия жизнен път и представлява миг, в който се решава дали човекът става победител или победен. Те не са фаталисти. За тях  “Пътят” ( “ Дао”-то ) на човека не му е даден от небето, а се определя от самата природа на човека. Дали това Дао е добро или лошо, зависи от самия него. Затова, можеш да влияеш върху своята съдба, като опознаваш себе си.

Правилният подход към самоопознаването, според източните философи, се състои в това, че “ Животът не е добър или лош! Той преди всичко останало е ПОДРОБЕН.” Ако човек не се научи на спокойна и хладнокръвна наблюдателност, няма нито да може да се радва на живота около него, нито да познае сам себе си, като част от природата. Това проличава в особеното внимание на азиатските народи към вътрешната същност на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението да се задоволяват с малкото и намирането на радост в на пръв поглед несъществените неща в живота. Може би тук е причината през вековете у източните общества да се развие необикновено тънък вкус към естетизация на всички моменти от сетивното възприятие на подробностите от ежедневието ни, да се цени всеки материал, цвят, жест или постъпка и да обичат живота във всички негови проявления.(чаената церемония, изкуствата “икебана”, “бонзай”, “оригами”, “хайку” в съчетание с калиграфия и др.) Според китайската философия мъдрият превръща околния свят в “обект“ на мисълта. Мъдрецът просто следва потока на превъплъщенията и метаморфозите в природата, като изучава събитията в тяхната същност.

Заслужава да се подчертае и друга съществена разлика между европейската и източните цивилизации. За европейската философска мисъл интерес представлява предметното съдържание на човешкото съзнание. Европейските философи, преди християнството или принадлежащи към него,  се стремяли да определят какво представлява самият процес на човешкото самоопознаване като такъв сам по себе си. Източните цивилизации са избрали за своя основна цел да открият и изследват самите предели на съзнанието. И от тук следва обосновката защо човек опознава своите възможности, а именно - за да се усъвършенствува като личност и по този начин да направи своето Дао, т.е.своя жизнен път, по-добър.

За да не се получи едно възвеличаване единствено на основните духовни принципи, проповядвани като висша интелектуална цел от китайските мислители, по-долу само ще се цитират някои сентенции на световно признати мислители от различни страни. Въпреки, че са живяли в различни исторически епохи и религиозни общества, общото при тях е, че са изповядвали вяра в способностите на отделния човек и са отричали непогрешимостта на религиозните догми като ръководно правило за поведение в ежедневието на хората. В своите произведения и с личен пример са се стараели да докажат, че ако човек внимателно изучава своята природа и не пренебрегва натрупаните преди него знания, ще може да достигне желаното духовно и интелектуално съвършенство.

Първото стъпало на самоопознаването и на самоанализа, според Махатма Ганди е да се стараем да се видим такива, каквито ни виждат другите. Така ще можем да отстраним онова, което ни пречи в общуването с тях.

Сократ е учел своите ученици, че “онези, които познават себе си, се ограничават да правят само това, което умеят. Те търсят да намерят това, което им липсва и се въздържат от онова, което не е по силите им.”

Сенека Старши е твърдял, че  “важно е не дали дълго, а добре си живял. Животът ни е кратък, защото го употребяваме глупаво.” За да не случи последното трябва да внимаваме как и с кого правим онова, което искат от нас.

Ако се опитаме да обобщим накратко на какво са стремяли древните философи да научат своите ученици то е, че “ човек е мислещо същество и неговото съвършенство се състои в това, да се отнася внимателно към своето несъвършенство “.

Накрая би трябвало да се обърне особено внимание на така наречената “ Книга на основите “, която, според историческия анализ на примерите от текста, се приема за написана в началото на Ханската династия в Китай т.е. около 206 г.пр.н.е.. Дълго време е представлявала настолен учебник за поведение и управление на китайските императори. В нея се разглеждат моделите и особеностите на човешкото поведение, като се загатва още една възможност, според източните философи, човек да постигне нещо повече в своето развитие.

          “ Онези, които имат еднакви помисли, се откриват един друг.

Ония, които си приличат, разчитат един на друг.

Онези, които се придържат към еднакви правила, си помагат един друг.

Ония, които вървят по еднакъв път, се усъвършенствуват един друг.”