Госпожо редактор, осъзнавам, че като представител на срещуположния пол (т.е. от другата страна на барикадата) няма да приветствате с фанфари долуизложеното. Затова настоявам да ви напомня чл. 39, ал. 1 от Конституцията, а именно: Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. А също така, и добре известния на всички ни Чл. 141, ал. 1 Общината има самостоятелен бюджет.
И след авторитетното начало:
Държа да отбележа, че автобиографичните елементи са фикция, с изключение на историята в парка - една срамна глава в моя и така колеблив социален живот.
Сега, аз не съм бияч, никога не съм бил и никога няма да бъда, то си ми и личи. Но. Законите на природата изискват определено поведение от мъжките индивиди, което да им гарантира, че ще прехвърлят своята генетична информация в следващото поколение или както казваше дядо: че ще намажат (винаги съм се чудел какво, къде се маже, но така е, де да знам, аз съм неук ...