Може да ви се струва странно, но за мен Виена си има женско име и то е Бетина - една такава мъничка, изчистена и подредена, каквато я видях в онзи краен квартал на Австрийската столица, пролетно топла, приветлива и по младежки делово нахъсана.
"Ако има някакъв проблем, обади ми се!" - писа ми Герхард. - "Тези дни ще бъда във Виена". Благодарих му и... не му се обадих. А може би трябваше да му звъна, просто за да му кажа: "Всичко е ОК"?
Знаех, че ще ме посрещнат на летището. Шофьор от фирмата, в която щяха да ме обучават на прословутите СОП-ове. Шофьорът беше страшно елегантен, с изискан черен костюм и вратовръзка, въпреки почти 30-градусовата жега. А аз - небрежна и по дънки! Идентифицирах фирмата сред множеството посрещачи с табелки в ръце и му се представих. Нямах багаж, освен малка раница и лаптоп.
И така, разположих се като министър-председател на задната седалка вдясно, а шофьорът любезно ми обясни, че сме на някакви си 20 минути от хотела. Никакви излишни приказки. По радиото дуд ...