670301
1338 results
Като в кулата на Марулка
- стъпала, стъпала, стъпала -
по извитата стълба се шмугва
към студената стая нощта.
Полумракът люлее пердето ...
 
Кой ще ги помни след време
твоите стихове?
Твоите мисли и чувства?
Представа за щастие?
В общата маса ...
  33 
Замръкваме,
неосъзнали смисъла.
Не знаем накъде извежда краят.
И нямаме представа точно колко часа
отделят ни от зазоряване. ...
  24 
Ей такава зима обичам!
През нощта - сняг навалял!
Под краката - локви тичат,
а дърветата - с плетен шал
по неопадалите корони. ...
  32 
Увиснала на кътниците
шести-седми,
горе вляво-вдясно,
на връв, промушена
през синусите; ...
  30 
капка пот блести
върху топлата кожа
солена тъга
*
очите болят ...
  27 
Туй е само обвивката!
Малко се е спаружила.
Дехидратирала се е
до обелка от круша. А
под нея са спомените ти. ...
  30 
Колко дявола мога да побера на върха на един косъм, така че да побелее?
  69 
Да ме питаш защо
така съм се вкопчила
в крилата на самолета
и не те пускам
да си отидеш от мен, ...
  41 
побеляла от студ
и покрита със скреж
вкоравена до огън
и вдървена до съскане
на юмрук свита длан ...
  43 
Този Господ
(да кажем дори,
че е мъж белобрад),
ми се струва, че има за хоби
да меси. И меси ...
  61 
Забрана за кацане!
Пистите - стегнал ги студ.
По гладкото сиво стъкло на небето
пързалят се облаци.
Хастарът - пробит; ...
  43 
Внезапно тялото остаря и сега душата трябваше да го мъкне на гръб. Бая тежко беше. Косите му се влачеха по кишавата улица. От джоба му се подаваше малка бутилчица с алкохол. Душата спря и наля в апатичната уста няколко глътки. Костите на тялото изпукаха. Започна да вали сняг.
  63 
Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен ...
  40 
Туй е вече война!
Няма място за обич!
Само "Кой по-по-най"
фойерверк с гръцки огън.
Ако трябва, с глава ...
  53 
този път
не е път
а тунел
който някой
отдавна ...
  40 
Отишла си е.
Докато сме спали
или сме се боричкали
в кревата.
Докато сме забравяли началото ...
  34 
Няма път.
Има само посока.
Има цел.
Има боси крака,
надълбоко ...
  41 
Ех, илюзии мои красиви,
пощурели
с последния танц
на дърветата
преди съмване! ...
  42 
И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни ...
  57 
Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице! ...
  43 
Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...
  127  15 
Някой скъса небето
и от него
посипа се студ.
Заваля.
И полите прибра си ...
  38 
Най-после срещнах
Господарят на ветровете.
Той бил гол.
Намерих го под
дървета ...
  67 
Дай ръка!
Тези кули-близнаци,
взривени от нас,
ще напуснем!
Пламъците, ...
  63 
Издаването на книга е лукс. И свещенодействие. Във времето, когато думите безпрепятствено могат да достигнат до милиони читатели чрез интернета, когато авторът безпроблемно може да пусне в пространството буквално всичко, което му хрумне на минутата, все още съществува и тази привилегия - да облечеш ...
  72 
Не съм случайно тук.
Не съм прашинка от Сахара (примерно),
довяна със мусоните
в прегръдката
на облаци, ...
  62 
Сърцето ми
подскача
като топка
върху релсите,
на ластик от ...
  68 
Форматирай ме.
В по-запомнящ се стил направи
буквите ми.
Пусни ги
да блестят в тъмното ...
  46 
Твърде дълго ли спах?
Или кратко бях будна?
Не видях онзи паяк
как оплете си лудост
и във мрежи те впримчи. ...
  79 
Разбягали се,
като стадо духчета,
които само нощем в тъмнината
на своите си
духчовски седенки ...
  70 
Изтиктаках си времето,
а надежди, мутирали,
на пазара глупаците
ги изпиха със бирата,
на кашоните седнали. ...
  50 
Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда ...
  57 
Забравен релсов път,
затрупан с есенни листа,
които минувачите разритват със краката си.
Вървя към теб.
По тъжния изровен път. ...
  63 
Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта. ...
  40 
Очите му
извиват железа,
преместват канари,
прогарят кратери,
в които мисълта ...
  54 
Надбягваме се, време.
Пръски кал -
в ритмичните чистачки на колата.
И гумите
по мокрия асфалт ...
  62 
Имам малко изхвърлено време, Вехтошарьо.
Запиши ми го есенно.
Нека знаят мъглите,
че под влажни нападали кестени
млади, още нескъсали почернелите люспи, ...
  77 
Изпърво не повярвах.
Бяха сън.
Не розови, а сини пеликани
на ято се събираха.
Разсъмваше. ...
  97 
светът е мъж
уверено забързан
да се срещне с времето
а то
непостоянно ...
  73 
Random works
: ??:??