Последният половин ден.
Взех си багажите и напуснах хотела. Сосо се оказа страхотен кавалер и самоотвержено ми носи тежкия сак, като не смееше дори за миг да го остави на земята. Чехкините си заминаха предния ден с влак. Показваха на всички ни някакви дребни човечета, които купили за подаръци на децата си от близката дрогерия. Рускинята Алина се оказа, че пристигнала не само без куфар, но и изобщо без нищо, само по тениска и дънки. Изпита огромно затруднение (впрочем, всички го изпитахме), когато ни връчиха огромна папка с твърди корици с материалите от обучението.
Компютърното обучение беше запазено за преди заминаването ни. Преподавателката - българка! Браво ù! Такава една спокойна, любезна, слабичка... а не беше млада. Материалът беше доста труден с тази малка тромава компютърна програма, на която едва започвах да ù схващам логиката. Едно неприлично младо момче ни водеше практическите упражнения и много спокойно и подробно ни обясняваше. Унгарец. След всеки модул от обучението пишех ...