Ние и света, в който живеем - част четвърта

Ролята на жената в обществото

                Ролята на жената от древността в наши дни много се промени. Всичко в жената е устроено така, че да ражда и отглежда деца – и физически и душевно.  Тя износва бременността, детето е зависимо от нея за всичките си нужди преди и след раждането си. Дори мозъка и психиката на жената са приспособени за отглеждане и възпитание на деца – тя е кротка, нежна и всеотдайна, себепожертвувателна, има силна наблюдателност, чувствителност и проницателност за човешката душевност, мисленето и поведението и е емоционално, мобилно и експресивно – неща, които отговарят на нуждите на децата от любов, сигурност, уют, щастие и напътствие. Предимно от нейните способности зависи какви ще се оформят като личности децата във всяко отношение: тяхното здраве и навиците и знанията, нужни за поддържането му; техните взаимоотношения и характери; морала, ценностите, принципите и мирогледа им; способностите им за труд, за отношения с околните, за себе владеене и успех в живота. Всичко това се формира в семейството и остава за цял живот. В този процес най-важна и ръководната роля е на жената, а мъжа може само да я подкрепя и да помага, но не и да я замести. Да подготвиш за живота следващото поколение, да им дадеш най-доброто, на което си способен, да предадеш на следващото поколение ценностите и всичко стойностно, което си приел от предишните и което си придобил – това е висша и достойна роля за жената в обществото и нейно най-висше призвание в личен план. За да се изпълни това отговорно и съществено дело, самата жена трябва да постигне максималното си физическо, душевно и нравствено развитие. Възпитанието е въпрос преди всичко на лични способности и пример. Можеш да дадеш на децата само това, което имаш не само материално, но и морално. Всичко това обаче изисква жената да постави децата си на първо място в живота. Знае се много добре или по-скоро лесно се открива в практиката, че това е една твърде трудна и отговорна работа. Изисква се посвещение, себе жертване, борба, усилия, постоянство, търпение и много още. В тази работа жената влага цялото си време и сили по необходимост. Майка не можеш да си само 8 часа, а денонощно, всеки ден. Изисква се висок морал, изисква се любов, за да се поеме и изпълни с чест тази голяма роля. Образа на майката в съзнанието на човека е нещо свещено и възвишено. Той крепи, поддържа и напътства децата през целия им живот. Великия български поет Вазов пише: „Роди ме ти, но и ми даде туй светлото, що в теб блестеше. Ти и човека в мен създаде – ти два пъти ми майка беше!“ Всички велики умове са имали една свята почит към майките си, осъзнавайки колко много им дължат за успеха си и за всичко в живота.

     Колко много се промени тази роля до днес! По време на така нареченото Възраждане възниква движението за отхвърляне религията и нейните догми, които създават мирогледа и начина на живот на хората. Не религията, а човека се слага като критерий за правото и за морала. „Човекът е мярката за всички неща.“ Човешкия разум се представя като най-висшето постижение в природата и се поставя като водач на обществото. Учените и изтъкнатите интелектуалци, като водачи на постиженията на човешкия разум и пазители на човешките знания, са издигнати в култ и мненията им се приемат за свещена истина. Известни и авторитетни учени, философи, писатели и политици започват да дават нови идеи, които по принцип са израз на естествените склонности на човека и затова са популярни и намират широка обществена подкрепа. Така например започват да се прокламират идеите за човешките права, които се считат като най-висшия израз на хуманизма и критерий за правото в обществото. Те получават силна обществена подкрепа, защото по същество дават на човека права, които преди е нямал и отменят задължения, които преди е имал. „Свобода, равенство, братство“ между хората се приемат като принципи за обществените отношения. По този начин се изтъква и равенството между половете и свобода на жената от старите задължения. Жената получава право да гласува и да участва в обществения живот наравно с мъжа; да встъпва в брак и да го разтрогва по собствена воля; да работи, да учи и да реализира кариера в професия, наука, бизнес, изкуство, политика и т.н., както мъжа. За да може да ползва тези права се отменят задълженията към отглеждането и възпитанието на децата, които й пречат да го постигне. Обществото поема функциите, които жената не може да изпълни като майка по тези причини, и осигурява детски ясли, детски градини, училища, образователни и социални институции, които да се грижат и да възпитават  децата. За да се запълни всяка празнота от липсващата майка, пресата и медиите осигуряват на децата четива, програми, музика, филми и др., които са насочени към децата и формират техните знания, ценности и характери. Това става постепенно от поколение на поколение, като тенденцията е ангажиране на жената с работа и прехвърляне на грижата за децата на държавата. Това се изтъква като постижение и дело на прогрес за обществото, тъй като включва и жените в икономическите и обществените процеси и осигурява на децата грижи според най-добрите научни достижения. Счита се, че науката знае най-добре как да се полагат грижи за здравето, отглеждането, възпитанието и обучаването на децата и по тази причина е по-добре за тях да се грижат образовани и обучени професионалисти – лекари, детски учители, възпитатели, психолози и т.н. Жената вече няма авторитета и функциите на майка, защото те са предадени на държавата и на науката. От една очаквана възможност тези промени постепенно се превръщат в наложителна необходимост и строго задължение. Днес жените работят не само по желание, а и за да успяват да постигнат стандартите за живот на обществото. Днес има институции, които контролират поведението на майките и ги заплашват със санкции и отнемане на децата, ако нарушават обществените разпоредби как да се грижат за децата си и как да ги възпитават.  Правото на майката да отглежда и възпитава децата си по най-добрия според своите способности и разбирания начин е отнето и дадено на държавата. Тези майки, които искат да се посветят на децата си и сами да ги отглеждат и възпитават, биват притискани и контролирани икономически и чрез социалните, образователните и здравните институции. Всъщност жената не е по-свободна, а по-заробена и обезправена, защото и се отнема свободата и възможността сама да решава своето призвание и смисъл на живота. Обществото и налага друга роля, използвайки всякакви средства. Започва се още от най-ранната възраст, като на момичетата се дава образование и обучение, което ги развива в посока на професия и кариера, а не на майчинство и грижа за деца. Майките са заети да работят, а медиите засипват момичетата и младите жени с образци на преуспяващи в кариерата, известни и изтъкнати жени с големи постижения в обществото. Жени, които намират своето поле за работа в собственото си семейство, се считат за неадекватни и тежест на обществото. Ролята на майката се представя само като подпомагаща предлаганото от държавата обучение и възпитание и стремяща се да се съобрази с най-напредничавите възгледи и практики за родителите. На майките се предлагат все по-пълно освобождаване от грижите за децата. Днес даже е възможно да си майка, без да износиш бременността. Така от поколение на поколение знанията и способностите на жените да отглеждат деца намаляват и те стават все по-зависими от обществото, т.е. от държавата. За тях е много по-лесно и привлекателно да се посветят на кариера и на себе изява, което е популярно днес.

         Добре, какво лошо има в това – ще каже някой. За да станат пълноценни личности, децата трябва да бъдат пълноценно обгрижени от личност. Обществените институции не могат да предложат лично отношение и лична грижа. Там могат да те хранят, да те обличат, да те учат… но не и да те обичат с майчината любов! Там си третиран не като специална личност, каквото е детето за майка му, а като клиент, пациент, ученик, възпитаник и т.н. Колкото и посветени и отговорни да са служителите в тези институции, никога няма да дадат в работата си толкова, колкото биха дали на своите собствени деца. А дори да се намират някои много добри специалисти с отлични резултати, те не могат да дадат същото внимание и време, както биха направили със своите собствени деца. Следователно децата не могат да получат по-добри грижи от институциите, отколкото от майките си. Децата, които са отгледани от институциите, са ощетени и стават непълноценни личности, не познаващи дълбоката семейна обич и неспособни да я проявяват в бъдеще. Това е една от ужасните причини за състоянието на брака и новото поколение днес. Това важи не само за любовта и способността за пълноценни взаимоотношения с околните, а за всеки друг аспект. Противно на общоприетото твърдение, че децата нямало да се социализират и да могат да усвоят необходимите за живота знания и умения, ако не използват обществените институции (т.е. да ходят на детска градина, на училище и т.н.), по целия свят и в България има семейства, където въпреки пречките майките не работят и сами се грижат и обучават децата си. Практиката доказва, че техните деца превъзхождат другите по всички показатели – и социално, и морално, и в учебната дейност. Защо? Защото няма нищо по-мотивиращо и ефективно за развитието на личността на детето от личното отношение на любов и индивидуалното внимание и подход, каквито могат да осигурят единствено майките. Този факт няма да бъде поставен на обществено внимание, защото опровергава големите претенции на обществените институции и подронва авторитета им. Те са готови с цялото си влияние да доказват, че са най-доброто за обществото и няма разумна алтернатива. Всъщност техния авторитет се крепи на обществената подкрепа, на убеждението и желанието на хората от обществото. Затова всички успешни алтернативи се считат като конкуренция. И медиите и държавния апарат са в услуга на институциите в ущърб на семейството.

                Еманципацията и феминизма стават средство за голяма промяна в ролята на жената в семейството и в обществото. Те се коренят до голяма степен в реакцията спрямо несправедливото и унизително положение на злоупотреба с жените в миналото. В миналото жената е била в подчинение на мъжа, което се е използвало от тиранични съпрузи и бащи, за да ги потискат и унижават. Думата на мъжа била закон и жената не можела да прави нищо освен да търпи и да се приспособява към условията, в които е поставена. Даже нашите майки са предупреждавани от родителите си преди да се оженят: „Внимавай кого избираш! Ожениш ли се – край! И да те бие, и да те тормози – трябва да търпиш и нямаш право да го напускаш. Ако дойдеш в къщи подсмърчаща, няма да те приемем – мястото ти е в твоето семейство.“ В обществото е съществувало унизителното отношение към жената като средство за раждане и отглеждане на деца, без да получава заслуженото внимание и признание за тази благородна роля. Жените са били считани като работен добитък, използвани за черната работа и за удоволствието на мъжете. В някои народи все още е така. Били са умишлено лишавани от образование, от необходимите за тяхното здраве и щастие грижи. И когато идеите за правата на човека набират обществена подкрепа, и жената може да гласува и да има влияние над управлението на обществото наравно с мъжа, се разразява ураганът на реванша за несправедливостта и униженията. Амбициозни млади дами си пробиват път до властта и високите постове на обществените институции. Те желаят да докажат, че не са в нищо по-долу от мъжете, даже ги превъзхождат. Могат да работят и да печелят колкото мъжете, даже повече! Могат да имат власт и популярност в обществото колкото мъжете, дори повече! Могат да водят свободен сексуален живот като мъжете, дори повече! Могат да използват мъжете за свой интерес чрез сексуалността и способността си да работят с човешката душевност. Могат да имат образование колкото мъжете, дори повече! Могат да унижават мъжете и да ги направят за презрение в обществото повече, отколкото жената е била! Могат да живеят без мъже, даже да създават еднополови бракове и да си раждат или отглеждат деца в тях! Могат да използват мъжете като средство за разплод и да ги завират в ъгъла на обществото, както са правели някога с жените! Жените могат да се забавляват и да живеят както искат като мъжете! Мнозинството от съвременните жени, разочаровани от брака и от живота си или устремени към обществено признание, прегръщат тези идеи и подкрепят силно тези движения. Желаещи подкрепа политици сътрудничат на тези движения. И постепенно те не само се утвърждават, но отвоюват подкрепа от властта за управление на обществените нагласи и практики според техните цели. Медиите изтъкват жените, които са независими от мъжете, образовани, с кариера и постижения. В училищата и в държавните институции са на почит феминистките течения. Обществото и децата са обучавани на толерантност към еднополовите бракове и правото на всеки да си избира сексуалната ориентация и да я демонстрира. С всяко поколение младите жени имат по-малко желание за деца и за полагане грижи за тях. Децата изглеждат бреме и заплаха за личността на майката – те ще ощетят правото й да работи, да постигне личните си амбиции и да задоволява личните си интереси, т.е. да бъде истински щастлива и пълноценна според общественото мнение.

               Въпреки този стремеж към изтъкване на жената в обществото и реабилитация за миналото, в действителност никога тя не е била толкова ограничена и унизена, както днес. Обществото я принуждава да работи, за да не изпадне семейството ѝ в материално затруднение. Трябва да прави кариера, за да я уважават, и в същото време да отглежда децата си и да прави най-доброто за тях. Преуморени и изнервени, нямащи сили, време и способности да се грижат пълноценно за децата си, без авторитет пред тях, те са принудени да ги дадат на грижата на обществените институции. Наскоро бях запознат с една от причините за голямата популярност на раждането със секцио при жените днес – това предпазвало родовите пътища от разширение и давало възможност да не намалява сексуалното удоволетворение след раждане. Това, което се изтъква като достижение на науката днес, утре ще стане популярна практика, а после обществена норма за жената. Всеки егоистичен мъж ще може да изисква от жена си подобно „предимство“, а не бих се учудил, ако безплатното здравеопазване и родилна помощ не се използват като средство да бъдат манипулирани и принуждавани жените да раждат само със секцио! Няма що – жената е толкова уважавана и освободена днес, че няма право и свобода дори да ражда по своя собствена воля! И за жалост нещата са или стават по този начин във всяко отношение! По време на турското робство едно от най-лошите и омразни за българите неща било вземането на невръстни момченца насилствено от родителите им за еничари. После ги обучавали като елитни войници, които познават строгата дисциплина и военното изкуство, но не и семейството и човечността. Те служели на империята, мачкайки поробените от нея народи и дори своя собствен. Днес родителите доброволно дават децата си на държавата и медиите. Дават най-скъпото, което имат, и оставят да им предават популярните ценности и морал, които съсипват човека и семейството. Утре тези деца ще бъдат еничарите, които служат сляпо на популярните обществени нагласи, рушейки морала и семейните ценности! Майките не могат да предпазят децата от заливащите света лоши влияния, защото са заети да работят или да се грижат за себе си и не са до тях.

       Обществото злоупотребява с женската красота и сексуалност. От средство за внасяне радост и удоволетворение в брака, тя става средство за себе изява и реализация в обществото. Това, което личното достойнство и морала би трябвало да скриват от другите, се демонстрират безсрамно и гордо пред всички. Говоря не само за порнографията и многобройните песни, видеоматериали и реклами, които развращават дори малките деца. Самата мода насажда безсрамие и порок, а ги представя като средство да си приет и да прогресираш в обществото. Ако си различен, ще те станеш обект на подигравки и враждебност. Знам за едно предприятие, в което мъжете са задължени да се бръснат всеки ден, а жените да носят къса пола. Дори икономически и професионално тези норми отнемат свободата на жената да решава как да се облича и как да се държи в обществото.

     Има един общ език за всички хора – езика на тялото. Във всички времена и по целия свят женската голота означава стимулиране на сексуално желание в мъжкия пол или заявяване на такова намерение. Някои жени го правят, за да привличат внимание и да предизвикват симпатия и влечение към себе си. Подбудата им съвсем не е да привлекат партньор, а да спечелят предимство, да се възползват за своя изгода – изцяло егоистична! „Жената паяк“, която хитро и майсторски „оплита“ мъжките сърца и „консумира“ ползата от тях. Това е всеизвестно клише, както и „мъжът-хищник“, който „сграбчва“ лекомислените и невнимателни жени и ги „изяжда“. В това няма нищо благородно и достойно! Но точно както престъпниците винаги носят оръжие, защото знаят, че вършат зло и очакват съпротива, така и тези жени или мъже са готови да разкъсат всеки, който се осмели да ги укори или изобличи.

     Повечето жени го правят заради модата, за да приличат на другите, да изглеждат и да се чувстват нормални. Техния девиз е: „Всяка жена иска да бъде харесвана, да изглежда красива!“ И те правят всичко популярно, за да го постигнат. Но да подражаваш на известните и популярните означава, че си копие, а не оригинал -  това е признак на чувство за малоценност, на неспособност да имаш и да отстояваш собствената си индивидуалност и стойност. Защото те не са удоволетворени от себе си  и живота си, не виждат смисъла на съществуването си и не знаят как да му придадат стойност. Затова търсят начин да запълнят липсата с популярното и лесното – подражанието на другите. Жените, които имат достойнство и самоуважение, знаят за какво живеят и са посветили всичко на това – те са щастливи и устремени към своите високи цели и призвание. Те нямат нужда да гледат другите и да получават внимание. Те не желаят да постигнат целите си чрез възползване от сексуалността, защото могат да ги постигнат по честен и достоен начин – със своя ум, труд, воля и любов!

      Женската сексуалност и физическа красота се експлоатира масово навсякъде – по филмите и телевизията, по интернет, списания и вестници, в рекламите и в търговията… Където и да се обърнеш – разголени или правещи сексуални намеци жени! Порнографията е специална индустрия, печелеща от това – подобно на древната проституция. Повечето мъже харесват това и дават пари, внимание и привилегии, за да го имат. Но нима разпалването и задоволяването на животинските мъжки (и женски) страсти води до нещо друго, освен до разврат и насилие? Много от днешните престъпления са пряко или косвено предизвикани от неконтролирания и разпалван сексуален нагон.

     Сексът е като силата на ядрения разпад. Когато този процес е контролиран и поставен в безопасни и сигурни условия в атомната централа, той е полезен и върши много добра работа. Но когато излезе от контрол като повреден ядрен реактор или умишлено се използва за егоистични амбиции като атомна бомба – той причинява ужасни разрушения и зло! По същия начин, ако сексът се употребява вътре в брака между съпрузите, и е контролиран от личния морал и пазен от обществения морал – той е полезен и ще „работи“ добре. Но ако няма личен морал, а обществото стимулира и подкрепя неконтролируемото му използване – тогава става едно чудовищно зло за  човека и обществото в личностен, социален и морален аспект – разрушения, страшни болести и смърт!!

      Нашия народ има прекрасни образци за женственост в миналото и сега: „Гергана – пиле шарено, Гергана – кротко агънце!... Кога Гергана плачеше, цялата гора ехтеше, всички овчари сбираше!“ Няма нищо предизвикателно или вероломно в естествената красота и привлекателност на веселата, работлива, хубава и мила птичка. Днешната гордост и претенциозност, дори агресивност на жените – няма нищо от това в едно кротко агънце! Всеки свестен човек би бил щастлив да има до себе си такава жена, даже да не е някаква красавица, и не заради това, че и се виждат голотиите оттук-оттам или отвсякъде! „Всеки ден твоят силует ме кара да се чувствам добре… най-щастливия човек на света!“ – има една добра българска песен. Да направи щастлив и успешен мъжа си и околните хора – нима това не е благородно и достойно за жената! „Не мога да бъда безличен, вулгарен, нечист, унизен – пред целия свят тя се врича до смърт да е влюбена в мен!“ – възпява Михаил Белчев. Със своята чистота, вярност, любов и посвещение жените формират в мъжа, в децата си и в обществото възвишени и свети представи за жената, за сексуалността, за брака и за морала във всички сфери на живота – това е тяхното призвание и дълг!

     Имаме в историята ни един свят пример за женственост, който ярко контрастира с днешния:  Завоевателите обсаждат и превземат крепостта на българите, започват да убиват, да грабят и да унищожават, а по-красивите жени и девойките вземат за робини и за сексуално използване. Калиакра – най-красивата и обичана девойка в този край, сплита заедно с други момичета косите си една за друга и скачат от високите скали край морето! Тя можеше да бъде нещо повече от робиня – да стане съпруга на някой големец от поробителите, да има богатства и живот във „висшето общество“. Но не пожела да отстъпи от своето женско достойнство, от правото сама да реши от любовта на сърцето си кой да я притежава, от правото да не бъде играчка на животински нагони и послушна робиня на едно несправедливо и безнравствено общество и деяние!

     Въпреки големите приказки за издигането на жената и уважение към нея, подобно на миналото и може би дори повече днес тя се използва като средство за работа и сексуален обект. Както обикновено, морала се жертва на олтара на човешката гордост и себелюбие. Най-висшето призвание на жената е ограбено и е заменено с безсмислена борба за себеугаждане и себеизтъкване. Някога, когато обществото е поддържало патриархалния модел на семейството и не малко от мъжете са били на място, жената е имала любовта, грижата и подкрепата на своя съпруг. Тя е имала чудесната възможност да се посвети на децата си и да им предаде най-доброто. Мисля, че тези жени са били по-свободни и по-щастливи от днешните.  Защото парите ще свършат и постиженията ще си отидат в гроба. Но децата ще останат и ще продължат да градят това, което си започнал, и ще запазят това, което си обичал. И кое е по-ценно за една жена и майка от едни взаимоотношения и връзки на любов и приятелство – а това е същността на нейната роля. Всичките пари и постижения на света не могат да се сравнят с истинската любов между съпрузите и между родителите и децата. Но ако всичко, което жената може да даде на децата си днес, е само храна, пари, имот и образование, тогава наистина, държавата може да бъде толкова родител, колкото нея. Тя ще ги отгледа и възпита според популярните ценности и майките ще видят още приживе как живота и семействата на децата им се разбиват и те отхвърлят това, което родителите им ценят и обичат. И когато искат да посъветват децата си и да им помогнат, те няма да слушат родителите си, а обществото – ще се водят по популярното, научното, модерното.

     Днес въпреки всички пречки, може да има любов и щастливи семейства, ако не се следват популярните нагласи, а се върнем към стария модел на семейството. Слава Богу, още има такива! Винаги ще има жени, които ще дадат всичко от себе си и ще направят най-доброто за децата си, а не за себе си; които ще мислят със своите собствени глави, а не според популярните мнения; които ще отстояват най-добрите интереси на децата си, въпреки натиска на институциите и общественото мнение.

     Достойния образ на жената е залегнал в песните на нашия народ и в сърцата на хората в миналото. „Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо – Никола. С очи звездици, с лице трендафил – левентно чедо родила! Ей, Никола – пирински орел!...“ В коя жена не би трепнало дълбоко сърцето с копнеж да бъде такава майка, да отгледа и възпита такова дете – красиво, силно, смело и достойно! Ботев гордо заявява за българската жена: „Какви е чада раждала, раждала – ражда и сега българска майка юнашка!“ Тези майки  отгледаха и възпитаха героите, които обичаме и почитаме! Те отгледаха юначните българи, които извикаха: „свобода или смърт!“ Само майката може и знае как да оформя и развива душата на детето ден след ден, година след година, за да стане истински човек! Тези юнашки майки не носеха оръжие като хайдутите, нито имаха образование – обикновено неграмотни, нито бяха известни и на някакви постове в обществото – тяхната сфера беше домът им; но те създадоха хайдутите, революционерите, опълченците, народните будители, умовете и водителите на народа ни! Техния принос за свободата и прогреса на България е огромен и неоспорим, въпреки че днес не се сещат да оценяват това. Днес е обратното – жените имат права и роля в обществото наравно с мъжете, високо образовани, на високи позиции в обществото, хвалени и уважавани – но какво поколение създадоха и какво е състоянието на народа ни?! Българките в миналото, макар и да бяха под робство и да нямаше кой да ги запази от властта на потисниците, научиха децата си да обичат правдата и свободата и да се борят за тях! Те понасяха несправедливости и насилие – но не склониха да се отрекат от народа си и от вярата си. Те изпратиха своите обични деца и съпрузи да воюват и да отдадат живота си за свободата; подкрепяха ги с всичките си сили и способности; поемаха всякакви рискове, несгоди и лишения; работеха като добитък, за да отгледат и възпитат децата си и да запазят семействата си и да направят домовете си мястото, което децата и съпрузите им обичат повече от всичко на света; те умираха в кланетата заедно с децата си и мъжете си – но не се пречупиха, не се отказаха! Днес е обратното – майките изпратиха децата и съпрузите си да се издигнат в обществото и да си живеят по-добре; оставиха държавата и институциите да учат и възпитават децата им;  стремят се на всяка цена да се издигнат в професията и в обществото; борят се да постигнат колкото може повече удоволствия, удобства и привилегии за себе си; стремят се да се освободят колкото може повече от грижите за дома и децата си – но пак са недоволни, нещастни и съсипани от живота!

Не е ли очевидно, че днешната роля на жената в обществото е фалшива и недостойна? Какво още по-лошо трябва да стане, за да разберем, че не сме на верния път? И ако имаме добрия пример на нашите предци – защо да не продължим делото им? Който иска да направи нещо, търси начин; който не иска да направи нещо – търси оправдания!

КРАЙ НА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА