Тази история е по истински случай и предварително се извинявам на Вас, читателите, за нецензурните изрази в статията!!!
Голяма част от Вас са запознати с някаква част от моя житейски път. За тези, които все пак нямат идея за какво точно пиша... скоро ще разберете. В много редки случаи мога да опиша живота си като скучен и еднообразен. Сега нека започна моята история:
Преди няколко месеца пътувах от Чехия към България. Прекарах известно време в красивия град Бърно, вторият по големина град в Чехия след Прага. Известна съм с огромното количество багаж, който винаги нося. Този път надминах себе си. Няколко дена преди моето заминаване много от хората, с които изкарах няколко незабравими месеца, наминаха през стаята ми, за да се сбогуваме. Искрено пожелавам на всеки да срещне поне един такъв човек като тези, с които аз имах щастието да се запозная. Изумлението им бе голямо, когато установиха, че се опитвам да събера всичко в два куфара с общ лимит 50 килограма.
Единственото, което чувах, бе ...