За няколко езика се сещам, в които думата "вратовръзка" се произнася като "крават", т.е. напомня за Кроатия - френски, италиански, че даже и турски (това последното го открих след търсене в нета). Рицарите-хървати първи въвеждат този елемент на мъжкото облекло. Друго много характерно "Хърватско изделие" са автоматичните химикалки на хърватския инженер Славолюб Пенкала.
     От 9 часа тръгнахме на обиколка из Загреб. Автобусът ни остави в центъра до една голяма катедрала, която била строена цели 600 години, защото "хубавите неща ставали бавно"! Встрани от катедралата в малък парк бе пресъздаден Витлеем - ясла, клетки с животни - магаре, овца, коза, заек и кокошка. Децата много им се радваха. Пред катедралата пък се издигаше на висок пилон статуята на Св. Мария, която е патрон на Загреб. Както по-късно ни съобщиха, над 90% от хърватите бил католици.
     Някога през Загреб минавала река, от едната страна на която живеело духовенството, а от другата - търговците. Днес тази река я няма, но все още има улица, която се нарича "Кървавият мост" - място на чести сблъсъци между жителите на този град през Средновековието.
     Откритият им пазар е малък по площ и на него продават цитрусови плодове и домашни сирена. Има и паметник на техен национален герой, еквивалентен на нашенския Хитър Петър - бедняк, който се надлъгвал и надхитрял с богаташите.
     Паричната единица на хърватите се нарича "куна", което означава "белка". Отглеждането на животни заради кожите им и търговията с тях била характерно занимание за хърватите в миналото. Белка има изобразена и върху знамето на Славония - част от днешна Хърватия. 
     Първата писателка-романистка на Хърватия се нарича Мария Загорка. Има издигнат паметник в нейна чест. Една голяма книжарница също е кръстена на нейно име. Тази жена също така била и видна феминистка.
     Тръгнахме из улиците на стария град - павирани, каменни улици; сградите са с обичайната архитектура за Европа от 19-ти век. Старият Загреб ми прилича на Прага, на Гам Ластан в Швеция, а сигурно и на повечето Европейски градове с история, които още не съм посетила. Времето беше много студено и безснежно.
     Минахме през градската порта - сега тя се пада в центъра на града. В тунел, водещ към нея, се намира олтар, в който се палят свещи за благодарност към Божията Майка. За разлика от нашите свещи, които са доста тънки, тук те са доста дебели - около 3-5 см, че и повече. Около това свещенно място, по тухлите на бившата градска стена благодарните християни и до сега поставят мраморни плочки с послания към Божията Майка - най-често заради това, че ги е излекувала. Непосредствено до градската порта пък има статуя на каменно лъвче.
     Една от улиците се наричаше "Кирил и Методий". Симеон не можа точно да ни обясни на какво се дължи тази почит, която се отдава на светите братя. Според него, те почти нямат връзка с хърватската история. Вероятно - реверанс към България от епохата на социализма? Симеон се вдъхнови да ни разказва всичко, което по принцип знае за Кирил и Методий и техните ученици, от което заключих, че вероятно е завършил или в момента следва история.
     На един ъгъл на сграда е вкопан бюстът на друг национален герой на Хърватия, еквивалентен на нашия Ивайло - бедняк, който повежда на въстание недоволни селяни. Въстанието му завършва с неуспех, а наказанието за водача е корона от метал, която още неизстинала, била поставена на главата му.
     На стената на Градския съвет пък е поставен барелеф на Никола Тесла - виден физик, родом от Хърватия. 
     Част от крепостните стени са запазени, а малък лифт свързва върха на многовековната кула с подножието на хълм, където се намира модерната част на града. Предполагам, че когато е топло времето, лифтът работи и е приятна атракция за туристи и за жители на Загреб. Ние слязохме покрай лифта, по стълби и се озовахме в "модерната" част на града.
Всички трамваи бяха с развяващо се хърватско знаменце.
     Стигнахме до централния площад, на който кипеше усилена подготовка на сцена, на която след няколко часа жителите на Загреб щяха да посрещнат Новата година. Размерите на централния площад ми се сториха доста скромни. Там се намира и едно малко шадраванче, в което естествено хвърлихме монети. То пък било свързано с названието на Загреб. Както може да се предположи, името произлиза от думата "загребвам". И Симеон ни разказа легендата - една романтична любовна история, в която момъкът казал на девойката да загребе с пълни шепи душата му и символично гребнал от извора, който извирал на това място.
     Тук аз и Мария се отделихме от групата и посетихме най-близката банка, за да обменим пари. После имахме свободно време, колкото да пообикаляме още малко, премръзнали от студ. По централните улици над главите на минувачите щастливо се люлееха гигантски червени сърца - коледната украса на Загреб. Бяха ни препоръчали кафенето "Хемингуей", което било най-голямото кафене в Загреб, но ние открихме "Кафенето на Толкин", тънещо в тайнствен полумрак и червени светлинки. Менютата бяха шеговито написани с откъси от прозведения на Толкин. Посетителите бяха главно младежи. А кафето, което пихме там, беше силно и много добро на вкус.

© Електронно списание LiterNet, 22.02.2010, № 2 (123)