Звучи много хубаво и просто, но само на пръв поглед. Какво се случи всъщност?
Няколко минути преди инициативата бях на улицата до блока ми, мислейки си: „Хайде, хора, загасете лампите си! Един час, просто един час! Загасете лампите си!” Сякаш очаквах някой наистина да го направи, да дръпне шалтера на компютъра или телевизора си…
Моят глас бе глас в пустиня, а аз продължавах да крещя мислено в подкрепа…
На трите платна на булеварда до мен минаваха полупразни автобуси. Накъдето се обърнех, бях обградена с по-скоро безсмислени реклами, гълтащи невъобразимо много електричество, а надолу-нагоре по пътя пълзяха дълги върволици от автомобили… И всичкото това не спираше своя ход нито за миг. Никой никога не се обръща нито за миг, за да погледне, ако не своя дом – Земята, то поне човека до себе си, за да го попита как е, какво му липсва, какво го тревожи…
И на цялото това безразличие и делнично еднообразие аз продължавах да призовавам: „Просто един час, един час…”
Вече вкъщи стоях сред осветената от уличните лампи стая – светлина, напълно достатъчна без никакви затруднения да пиша това в момента, стоях и гледах през прозореца навън в хилядите малки и големи осветени прозорчета на извисяващите се блокове наоколо. Това поне до един момент, когато от апартамента до моя гръмна басова музика и огласи всичко. Тогава мислите ми просто се изгубиха в тези ярки тонове и звуци, докато не осъзнах колко обречена на безразличието е тази инициатива.
Мисля си аз ли съм само „балъкът”, който стои на тъмно, вместо да си включи компютъра и да си надуе музиката? Само мен ли ме е грижа къде и как ще живея след 10-20 години? Аз ли съм единствената, която реши, че може да направи разликата с една крушка по-малко? Само аз ли се лиших доброволно от удобствата на ел. мрежата, за да дам този един час на Майката Земя?
Сега едновременно се чувствам излъгана и предадена, но напук се чувствам значима, защото знам, че не съм единствена, че още ако не десетима, то поне още един се е включил и е бил с мен. Така ние все пак сме направили разликата, макар и за малко и с малко…
Да, аз го направих. Ами ти?
© Тони Иванова All rights reserved.