Преди време попаднах на откъс от книгата "Пилешка супа за душата" на г-жа Дороти А. Нолт... и като знам колко хора се прехласват по подобен вид "литература" и я приемат като рецепта за щастие, честно ви казвам - втресе ме...
Според мен твърденията на г-жа Нолт са повърхностни и необосновано нахвърляни думи... Опитах се да си представя дете отгледано по този "модел" ... потресаваща картина е, повярвайте ми... е - ако не ми вярвате - опитайте сами да си представите... Та, ето моят отговор (потъмнила съм моя текст, за да се отличава от текста на г-жа Нолт):
1) Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата никога не се сблъскат с несправедливост, ще живеят с чувството, че целият свят им е длъжен – ако не друго, то поне да е справедлив с тях (представете си последствията).
2) Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата никога не се сблъскат с враждебност, няма да знаят как да се защитят, когато сами се изправят очи в очи ...