Преди време попаднах на откъс от книгата "Пилешка супа за душата" на г-жа Дороти А. Нолт... и като знам колко хора се прехласват по подобен вид "литература" и я приемат като рецепта за щастие, честно ви казвам - втресе ме...
Според мен твърденията на г-жа Нолт са повърхностни и необосновано нахвърляни думи... Опитах се да си представя дете отгледано по този "модел" ... потресаваща картина е, повярвайте ми... е - ако не ми вярвате - опитайте сами да си представите... Та, ето моят отговор (потъмнила съм моя текст, за да се отличава от текста на г-жа Нолт):
1) Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата никога не се сблъскат с несправедливост, ще живеят с чувството, че целият свят им е длъжен – ако не друго, то поне да е справедлив с тях (представете си последствията).
2) Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата никога не се сблъскат с враждебност, няма да знаят как да се защитят, когато сами се изправят очи в очи с такова отношение.
3) Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако децата никога не се срещнат със страха, няма да знаят как да го преодолеят, когато това им се наложи.
4) Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако изпитвате към децата съжаление... съжалението е най-унизяващото отношение... никое дете не го заслужава!
5) Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако не научите децата си какво е присмех, те ще се оставят да бъдат наранявани от безпардонни отворковци.
6) Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако научите децата си, че не притежанието, а съпричастието са важни, те ще успеят да избягат от болезнената ревност. (Представа нямам защо г-жа Нолт забърква завистта със ревността.)
7) Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако научите децата си, че не са застраховани от възможността да станат за резил (а когато това им се случи, да го приемат с лечебната доза самоирония), когато, рано или късно, им се случи да се изложат по някакъв начин - те ще приемат всичко много по-спокойно.
8) Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Толерантността е приемане на различието (дори когато не го разбираш), търпението е нещо съвсем друго...
Ако проявявате към децата толерантност, те ще се научат какво е да са... толерантни.
9) Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата никога не се сблъскат с отчаяние, няма да знаят как сами да го преодолеят (а това рано или късно се налага на всеки).
10) Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата получават похвала, те разбират, че са направили нещо добро.
Ако сте благодарни и го изразите пред тях - и те ще се научат да изпитват и изразяват благодарността си.
11) Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Децата трябва да знаят, че няма начин да получават само одобрение, както и че градивната критика е по-полезна от безкритичното одобрение...
12) Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако се отнасяте към децата си винаги само с благосклонност, те ще си мислят, че всички им я дължат – (виж.т.1).
13) Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.
Ако научите децата си, че трябва да вършат това, което смятат за правилно, без да очакват признание, те ще са мотивирани от вътрешните си потребности и мотивацията им няма да зависи от нечие признание, а това означава, че успехът им ще им носи удовлетворение от самите себе си, а не защото са оправдали нечие очакване.
14) Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако проявявате търпимост към различността, децата ще се научат да я приемат, дори и когато не я разбират.
15) Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, ще научат, че честността и почтенноста не носят дивиденти, но са осъзнат вътрешен избор на личността.
16) Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата понякога не се сблъскат с чувството за несигурност, никога няма да могат да разберат какво означава ''сигурност''.
17) Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата опознаят приятелството, те ще се научат, че приятелството е прекрасно, въпреки че не винаги светът е ''удобно'' място за живеене.
18) Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.
Ако родителите не научат децата си какво значи ''неспокоен дух'', децата никога няма да постигнат вътрешно равновесие.
Ако отглеждате децата си, спазвайки стриктно всички напътствия на г-жа/г-ца Дороти А. Нолт – ще отгледате някакъв оранжериен недорасляк, който ще бъде пометен от първия плевел, с който се сблъска извън оранжерията.... според мен ...
А вие какво мислите???
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
© Соня Емануилова Всички права запазени