Защо е безочливо да има паметник на "Незнайния турски воин"?
Неотдавна в новините се разтръби за прословутите братя Юзеирови и техния паметник на незнайния турски воин. След като събра достатъчно негативи от медийния интерес, паметникът бе "бутнат". Премиерът отново компетентно размаха пръст, че ще има наказани за наглия анти-български акт.
С вчерашна дата вече новините гласят, че същите инициатори за изграждането на въпросния монумент, го издигат наново, но този път в "личния си двор". На паметника, видиш ли, щяло да бъде изписано "Българийо, за тебе те умряха" - известна извадка от Вазовото стихотворение "Новото гробище край Сливница". Досущ като паметника на Незнайния воин в София.
Странното е, че в понятието "Незнаен турски воин", умрял за България, има нещо невероятно цинично. Първото е, че в пъти повече турски воини са умрели, за да задържат България в границите на тогавашната Османска империя, отколкото за свободата или целостта на България. Това, което неминуемо изпъква в конкретния случай е, че по-скоро паметникът оплаква тези бойци, а не умрелите чужденци за нашата родина. Разбира се, в държава, която е страдала от близо петвековно потисничество, това е не просто цинизъм, а грозно безочие. Слагането на Вазовите думи за епитафия е още по-безумно. Та нали именно Вазов нарича "Иго" това, което съвременните ни историци се опитват да преиначат като "присъствие"! Как така думите на същия автор ще седят на паметник на Незнайния турски воин?
Няма логика да има незнаен турски воин в България. Все едно в Турция да изникне паметник за "Незнайния еничарин". Турцийо, за тебе те умряха? Не, те умряха заради тебе. И същото важи и за въпросния турски воин. Никой не отрича възможността етнически турци да са участвали редом с българи в, примерно, Сръбско-Българската война. Но в Българската Армия всички са бойни единици, независимо дали са турци, арменци, или евреи. Съответно "Българийо, за тебе те умряха" ги включва така или иначе. От какъв зор да се изгражда специален паметник за тях?
Не по-малко цинично е, че всеки ден джамията в центъра на София пуска записи на мюсюлмански напеви. Колкото и да е толерантен българският народ, не е редно символът на робството - ислямската вяра, да бъде допълнително стимулирана да се разпространява в центъра на "европейската" ни столица. Нима забравихме "Време разделно"? Просто поредната илюстрация на абсурдно анти-българско поведение.
Същото важи и за новините на турски език. Да, има турски малцинства в България и те трябва да знаят какви са българските новини. Но това не е редно да е за сметка на Българската Национална Телевизия, (независимо, че държавна такава изобщо не би следвало да има). И никой дори не демонстрира опит да разреши този проблем.
Тези малки дразнещи актове на криворазбрана толерантност обаче хич не притесняват редовия българин. Че най-голямата звезда на България е ексцентричният ром-гей с турското име Азис. Същевременно, същият този ромосексуалист се казва Васил - също като Левски - символът на борбеността на българите срещу Османското владичество. И най-грозното е как задникът на гореспоменатия ром беше опнат на 3х4 м билборд, не къде да е, а на паметника "Левски" в столицата.
Тъжен е начинът, по който нацията ни запазва мълчание пред цялата тази антибългарщина. И, вероятно, трябва да се благодари на наглеци като братя Юзеирови, че поне ни поддържат будни. Както и на наглец като Ахмед Доган, който отново е под "невидим" политически чадър. А ние, които живеем за тази България, само чакаме "чудото", "тотото", Царят или Бойко да ни оправят и прочее безумия.
Не съм виждал друга държава в Европа, в която толкова малко да се вее националният флаг - по прозорци, сгради, почти никъде не може да се види българския трикольор. Само по форумите за спорт се явяват няколко "смели ултраси" да се пенявят на неграмотен, почти български език (често изписан на латиница). Жалко е, България, че не ти пука за истинските тези, които "за теб умряха", дори на фона на поредния фарс, който ще пробута поредният ексцентричен представител на някое малцинство у нас.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
