Знаейки всичко това, как да призная съществуването на "Македонски нация и език"?!

Из спомените на немския комунистически писател и ГДР-ейски функционер Вили Бредел:

„[На комуниста] Джони Детмер му отрязаха главата на 15 май 1934 година. Любопитното е, че нацисткият съдия общуваше с него чрез преводач: този хамалин от хамбургското пристанище говореше само на долногермански простонароден диалект“ (Нет, Тельман не погиб! Москва, 1963. С. 93).

Събитието, за което се говори в горния цитат, се е случило в средата на 30-те години, когато преобладаващата част от немците са живели в една държава вече няколко поколения. Това се случва във втория (!) по големина град в Германия. Повече от 34 години, след като гореспоменатия Хамбург е станал град с над милион жители, превръщайки се така в един най-големите градове в тогавашна Европа. Тази единна държава е с високоразвита за времето си транспортна, комуникационна и образователна системи, което също така улеснява отмирането на диалектите. За сравнение - във нито 1 от Югославските и Скопските противобългарски пропагандни филми за "Бугарската фашистичка окупация" през 1941-1944-та, или за борбите между ВМОРО/ВМРО и набедените "върховисти" - филми, създадени за насаждане на Националния разкол между частите на Народа ни от двете страни на Осогово и Еничарска Омраза към Майка България и всичко Българско със сектантски фанатизъм, нито веднъж представител на Българските паравоенни части/силови структури/държавни власти за нито 1 дума не иска "преводач", за да общува с "македонските" "протагонисти" - независимо, че през периода 1878-1941-ва година ние и братята и сестрите край Вардара сме живеели (с кратки прекъсвания по време на Войните за Национално Обединение) в различни политически пространства, с по-слаборазвити образователна, транспортна и комуникационни системи от Немската, при това след 1913-та година България попадна във фактическа Блокада от съседите си, във Вардарска Македония близо 3 десетилетия на Българския език му бе обявена фактическа война на унищожение в полза на окупационния сръбски, изучаването и използването му на нашия Роден език бе забранено и бе заменено с принудително изучаване на сръбски език. Стана "престъпление" равно на "Държавна измяна" да имаш на Български даже екземпляр от Светото Писание. В средата на 20-те години, с цел борба с ВМРО, сръбските окупатори на Вардарска Македония изградиха по границата със Свободна България вълчи ями, телени мрежи и бетонни бункери, превръщайки я в затвор за Местните Българи. А в градовете - всеки от които там, естествено, и до ден днешен, след урбанизацията, започнала и осъществена след ВСВ, са по-малки от Хамбург през 1900-тната година, местните говори са били особено силно Сърбизирани, и общуването на представителите на Българското Временно управление с Местните жители би трябвало да е още по-трудно. Следователно, фактът, че при тези по-неблагоприятни обстоятелства за запазването на езиковото единство от Немските, носителите на Източните говори в Българския език - изградили днешната му Книжовна форма, са разбирали по- добре носителите на Западните говори - в това число и на подложените на десетилетна сърбизация Вардарскомакедонски, от носителите на различните Немски говори, даже след дългогодишен престой в районите, където са се говорели (Долнонемските типове диалекти са местни за близо половин днешна Германия, отделно от немалката вероятност споменатия от Бредел съдия да е роден и израстнал във Хамбург) е неопровержимо доказателство за общата принадлежност и факта, че Българската Кръв Вода не Става.

Според Скопие, Белград и лобистите им по Света, и, За Съжаление, и у Нас - врагове на Хилядолетната Българщина, езикът бил "Диалект с Войска и Флот" и заради този единствен факт, след като "Македонския" език в "книжовна" и друга форми официален на Македонската Югославска и Следоюгславска републики, значи той "съществувал" и ние, Българите, за да сме били "културни и цивилизовани Европейци", трябвало безусловно да го признаем и дори да го "изучаваме" в нашите Университети, а Хелзинският комитет и дъщерната му "Маргиналия" даже си позволяват безочието да искат в единствената свободна част от Македония - Пиринската, да се изучава и използва като "малцинствен език", открито третирайки като "небългарски" даже източните говори в Пиринско. Естествено, на тези Еничари (Последните от които, поради това, че ако една чуждеродна преобладаваща етническа група не е коренна, тя няма право да иска отцепване, докато в обратния случай това е морално легитимно, заради тази пропаганда заслужават Арест, Съд и Затвор за Държавна Измяна) не им пука дори минимално за факта, че РСМ понастоящем е единствената ни съседка, където книжовен Български не може да се изучава дори на частни курсове, като причината е ясна - поне част от посетителите на тези курсове ще видят, че немалка част от различните фрази в тези 2 езика са импланти от трети езици - сръбски или възприети чрез Сръбския в Скопската норма, и Руски (Не бъркайте със Старобългарски) в Новобългарския книжовен език. Тоест, че имаме Общи корени. Също така, след като, както разбрахме от цитата, с който започнах статията си, дори през Трийсетте години на миналия век в Германия по принуда е трябвало да търпят използването на Долнонемски говори в институции като Съдилищата (И само в тях ли?), той също е бил Диалект с Войска и Флот. Векове наред - в статията на рускоезичната "Уикипедия" "Нижненемецкий язык" пише следното:

"До началото на XX век на долнонемски език е съществувала богата литература и той активно е бил използван в ежедневието. Тъй като е бил официален език на Ханзата (а след нейния разпад – на Швеция и датско-норвежката уния до средата на XVIII век), той оказва силно влияние върху континенталните литературни скандинавски езици под формата на огромен брой заемки в техния речников състав (лексика).

През това време се е осъществявало развитието на езиковата история на средния долнонемски (приблизително 1200 – 1600 г.) и разпространението на любекския диалект поради факта, че Любек е бил главният град на Ханзата.

Терминът „среден долнонемски“ означава не само писмеността, но и много от диалектите от онова време (които обаче днес са трудни за възстановяване). Среднодолнонемската писменост е запазена в голям брой писмени документи, книги и записи."

За сравнение, Дамаскините по време на Турското робство са писани на всички говори от Българското землище, отделно от факта, че авторите им - когато са се самоопределяли Етнически, винаги сасе наричали Българи, а не "сърби" или "македонци". Македонските говори не оказват никакво влияние върху развитието на който и да е Славянски език - въпреки от една страна, Македонистките фантазии, че Светите Равноапостолни Кирил и Методий били "македонци" , и, от друга страна, предложението на покойния професор Благой Шклифов, документирал в книгата "На кол Вода Пиехме!" свидетелства за Гръцките зверства и геноцид над Българите в окупираната Беломорска Македония, заради което през 2003-та е убит от Гръцкото разузнаване в "Автомобилна катастрофа" да включим в нашия книжовен език като пълноправни думи от Македонските говори с тези от Източните и изцяло за замяна на някои чуждици. И следователно, не можем да признаем "Македонски език" без да отречем Българския. В Остатъчна България след 1878-ма литература на Западните говори не се е писала - ако не броим хумористичните произведения на Елин Пелин на родния му Шопски говор. И това изключение потвърждава правилото - защото ако Елин Пелин беше написал тези творби само от обич по Родния край, то те щяха да са в по-сериозен жанр, но включвайки тези говори в Хумористични произведения, той ги превръща в един от елементите, с които осмива земляците си Шопи - ентографската ни група, за която Антон Страшимиров се изказа най-негативно. Иначе дори Комитерновските Македонисти през периода 1934 - 1946 година (с изключение на Венко Марковски) пръскаха отровата си само на Книжовен Български, на който те бяха обявили Война на (Само)Унищожение. Писмото на Левски от 1872-ра година до Охридските търговци Братя Робеви, в което им обещаваше да посети града им, за да създаде Революционен комитет - намерение, неосъществено заради залавянето му, също не е на език посредник като гръцки, турски или други - въпреки че родния му говор е Източен, а на Робеви - Западен.

Войската и флота на Долнонемските говори все още продължават да се сражават за съществуването си - в статията на Англоезичната "Уикипедия" "Low German" пише следното:

Долногерманският е западногермански език, говорен главно в Северна Германия и североизточна Нидерландия. Диалектът Плаутдич се говори и в руската менонитска диаспора по целия свят. „Нисък“ се отнася до надморската височина на районите, където обикновено се говори.

Долногерманският език е най-тясно свързан с фризийския и английския, с които образува северноморската германска група от западногерманските езици. Подобно на нидерландския , исторически е говорен на север от изоглосите Бенрат и Юрдинген , докато форми на високогермански (за които стандартният немски е стандартизиран пример) исторически са говорени на юг от тези линии. Подобно на фризийския, английския, нидерландския и северногерманските езици, нискогерманският не е претърпял изместване на съгласните във високогерманския език, за разлика от стандартния високогермански, който е базиран на високогермански диалекти. Долногерманският език е еволюирал от старосаксонски (стар долногермански) , който е най-тясно свързан със старофризийския и староанглийския (англосаксонски) .

Изчислено е, че долнонемският език се говори приблизително от 2 до 5 милиона души в Германия, предимно в Северна Германия (от добро до много добро ниво), и 2,15 милиона в Нидерландия (от сравнително добро до много добро ниво).

Балтийските германци са говорили отделен долносаксонски диалект, който е повлиял на речника и фонетиката както на естонския, така и на латвийския език. Историческият език на долносаксонския език включва също съвременна Северна Полша, Източна Прусия (днешна Калининградска област на Русия), част от Западна Литва и германските общности в Естония и Латвия, най-вече техните ханзейски градове. Немскоговорящите в този район са избягали от Червената армия или са били насилствено изгонени след промените в границите в края на Втората световна война.

Долнонемският език е признат от Нидерландия и от Германия (от 1999 г.) за регионален език съгласно Европейската харта за регионалните или малцинствените езици . В рамките на официалната терминология, определена в хартата, този статут не би бил достъпен за диалект на официален език (съгласно член 1а), и следователно не би бил достъпен за долнонемския език в Германия, ако той се счита за диалект на немския език. Защитниците на насърчаването на долнонемския език изразиха значителна надежда, че това политическо развитие ..... ще помогне за смекчаване на функционалните ограничения на езика, които все още могат да бъдат цитирани като обективни критерии за обикновен диалект (като например почти пълното отсъствие от правния и административния контекст, училищата, медиите и др.).

По искане на Шлезвиг-Холщайн , германското правителство обяви долнонемския език за регионален език. Германските ведомства в Шлезвиг-Холщайн са задължени да приемат и обработват заявления на долнонемски език на същата основа, както и заявленията на стандартен високонемски език."

Още нещо - в същата статия пише, че този език има малцинствен статут в Боливия, Парагвай и Бразилия. Въпреки че най-малко шейсет години Европейските диаспори в Ибероамерика не са се обновявали с пасионарни мигранти, и следователно тези техни представители, които не са отишли в забогатялата Федерална република Германия, са били изправени пред неизбежната и прогресивноусилваща се естествена асимилация. При която, за да се противопоставят на натиска й, те трябва да се обърнат към официална Германия. А това най-добре са могли да направят, приемайки книжовния Немски език. И до ден днешен - близо 92 години след описаната в началото на статията екзекуция на Джони Детмер, в родния му Хамбург 3,2% от жителите му владеят Долнонемските говори много добре. В регионите, където тези говори традиционно са се развили, много добре ги разбират 6,2% от населението, а добре или много добре - 15,7%. Като сред жителите от немски произход процента е по-голям, имайки предвид, че през последните 6 десетилетия и половина Германия се напълни с мигранти от целия свят, станали над 24% от населението й заедно с потомците си, които, естествено, (ако) усвояват някой местен език, то той ще е книжовния немски, който ще им даде най-добри перспективи. А освен тях има и вътрешни мигранти от части на Германия, за които Долнонемските говори са чужди. А фактът, че в окупираните от Сърбите Западни Покрайнини спокойно си изплозват за връзка с Майка България и помежду си изградения върху Източните Български говори наш Новобългарски език ясно показва, че дори и при Алтернативноисторическо развитие на България след ВСВ, възникването на активно обществено движение, което да се бори за спасяването на Западните говори, би било невъзможно. А относно говорния континуум, който, както видяхме, Горнонемските говори без никакви езикови импланти имат повече общо с Ненемски германски езици, отколкото с Книжовния немски, докато по всички речникови и граматични черти така наречения "Македонски език" е в едно цяло с книжовния Български и с Българските говори в окупираните от съседите земи - Тимошко и Поморавието и Южни Македония и Тракия - последните, разбира се, доколкото още съществуват. И, с изключение на Великосръбските шовинисти и техните Гръцки, Руски и Русофилски фенове, никой не си фантазира и за миг, че говорите край Вардара били "по-свързани" с тези между Босна и Шумадия, отколкото с тези в другите части на Българското Етническо Землище - дори Скопските лобисти-Българомразци.

Скопие не може да използва и любимия си Аргумент - че след като съществува Хърватски език, почти еднакъв по състав със Сръбския, то съществувал и "Македонски" език. Защото до началото на 19-ти век Сърбите са използвали за книжовен език своя версия на Старобългарския, но под влияние на Вук Караджич възприемат чуждия за тях Хърватски език. В нашия случай е обратното - едно хилядолетно езиково единство изкуствено бе прексънато от Сръбските Окупатори на Македония и марионетките им.

Въпреки тези факти, днес има един абсурден, Еничарски и Българофобски Сюреализъм - немците днес са единен Народ, независимо че след 45-та година, като психологическа защита - опит за Бягство от набеждаването за "Единствени виновници" и за Двете Световни войни, се развиха процеси на замяна на компрометираната Общонационална идентичност с "чистата" местническа (които особено силно се развиха в Швейцария и Австрия), докато от Западната страна на Осогово, в Беломорска Македония, Албания и дори сред някои Елементи на Държавната ни територия стотици хиляди хора ни мислят за "чужденци", "врагове", "татари", "фашисти" и "окупатори". Тези елементи спечелиха против нас подкрепата и на голяма част от Света - през 2020-та - 2022-ра в тяхно име на практика се обединиха иначе враговете САЩ и Русия против нас. Заради тях се случи нещо Безпрецедентно - по-силна държава членка на ЕС бе линчувана от "съюзниците" си в полза на по-слаба кандидатчленка, на завидно Серевноафриканско ниво на развитие. Отчасти ни разбра само Португалия - защото и тя се е сблъскала с подобен проблем в лицето на северната й част - Галисия, днес в състава на Испания. Но тя бе твърде слаба, за да промени нещо и през 22-ра ни принудиха да клекнем на Скопие. И само Северджанските Еничарска Наглост и Арогантност, попречили им реалистично какво могат за получат от Победата, и докъде да си спрат Апетитите им попречи засега да влязат в Евросъюза и да насаждат чрез него и мекеретата им Македонизъм и на Държавните ни територии. В Щатите пък Тръмп закри USAID и погна Сорос. Само заради тези външни фактори тази Идеология след 2022-ра не е започнала решително настъпление срещу Македонската Българщина. А тя беше в пълна вътрешна и международна готовност за това - закриха Българските клубове, откриха Македонистки в Благоевград, пребиха Християн Пендиков, спряха Българите да почетат Гоце Делчев и не получиха никакви критики. Напротив - един Нидерландски лобист на Скопие след побоя над Християн Пендиков даже оклевети съзнателно страната ни, че с десетилетия след 91-ва сме "убивали" "македонците" - тоест, държава, членка на ЕС бе принизена до между държава в Близкия Изток и държава в Централна Африка. Заради което, ако бяхме уважаваща се страна, бихме дали този човек под съд. Но не сме, и заради това тази идеология се поддържа, точно като Противобългарска и от редица нашенци - един Русофил, който уринира на знамето и искаше срещу нас да се наложат политически и икономически санкции в подкрепа на РСМ, изпълни песен, третираща ни като едва ли не някакви "вредители" , от което до призив за Геноцид над Хилядолетния Български Народ разстоянието е само 1 крачка. Друг Русофил в отговор на фейсбук коментар на автора на тази статия, посветен на Македонизма в Пиринско, отговори, че почти целия свят искал да ни унищожи - без да отправя дори минимални обвинения, приемайки Геноцида над своите Сънародници за "заслужен"! Един млад русофоб, коментирайки информацията отпреди 4 години, че Щатите ни натискали да признаем "македонско малцинство" каза, че било нормално Северджаните да ни мразят, само защото сме Българи! Нещо повече, в България има Нашенци, които поради произхода си дори от Македонистка Гледна точка не могат да са нищо друго, освен Българи, с Македонско Самосъзнание - Стефан Влахов-Мицов от Габрово, единственият Историк в днешна Европа, присъединил се към Историография и "Национална" Секта на страна, коренно враждебни към неговите. При това той още в началото на книгата си от 2005-та "Философскиот ключ на Македонскиот идентитет" признава, че го прави защото бил, цитирам "роден и израстнал в ненормална държава. Напълно ненормална във всичко, освен в природата си" (Как ли се е почувствал този нагъл еничар след 2 десетилетия, когато в дискотека в Кочани изгоряха като факли само с 1 човек по-малко, отколкото в милионния Букурещ преди 10 години, докато при нас трагедии с над 50 жертви не са се случвали от 1978-ма година?), една пенсионерка от Ямбол, която взе Македонизма повече присърце, отколкото преобладаващото мнозинство родени, израстнали и възпитани с тази Идеология, и, фолклорната певица от Кюстендил Василия Петрова, която само преди 3 години изпълни песента в Тракийски стил "Славей Българка", на клипа на която се виждаше и намиращия се в Пиринско Роженски манастир, които, заедно с другите 2 разположения на заснемане на клипа - Асеновата крепост и Бачковския манастир нарича в интервю "три прекрасни кътчета от нашата Родина ... красиви гледки и места, които предизвикват вълнения в душата на всеки българин.", а след по-малко от 3 години по скопската телевизия "Сител" се отрече не само от Българската нация, но и от Българската църква, където се е покръстила, в полза на Титовската Лъжеохридска Лъжеархиепископия, и тя е далеч по-македонистки настроена, отколкото колегите си, превръщайки Македонистка песен, зовяща за откъсване на Пиринско от Майка България, по собствените й думи във "визитна картичка". Безпрецедентно предателство в Източна Европа за изпълнителка в жанр, чиито представителки обикновенно са най-Родолюбивите сред хората на изкуството. Заради мои писма до "Фен Фолк тв" и "Ара Мюзик", уведомяващи ги за проблема, те прекъснаха контактите си с нея, но някои нашенци я защитиха пак с единствен мотив - омраза към България. Една нейна землячка даже каза без капчица срам, че съжалява, че е твърде стара и не могла тя да се Северджанизира. Националната Спортна Академия с патрон Левски, за който Българите живеем в Мизия, Тракия и Македония, не я изключи от редовете си и тя има диплома оттам. Преди 3 месеца и половина друг Македонистки неофит от Пазарджик повтори във Фейсбук прапагандата на най-шовинистичните Македонисти, че ние, Българите, сме били "сбирщина" от десетки племена, без Българи - дори "Прабългари". Но спомена само тези от тях без Историческа или сегашна държавност - защото очевадно според него даже РСМ е "чест", която ние, Българите "не заслужаваме". И нашите врагове плюят на всички Исторически факти и на здравия разум. Плюят на това, че Емануил Васкидович от Мелник, Пиринска Македония, е първият Български светски учител и през 1987-ма Балканоложкия институт на САНУ и Сръбския архив в свой сборник публикуваха писмо негово писмо от 8 август 1845 година, до сръбския княз Александър Караджорджевич, в което той го моли за помощ, самоопределяйки се като Етнически Българин. Че Неофит Рилски от Банско създаде първите Български граматика и Учебници. Че Братя Миладинови със сборника си на Български Народни Песни станаха, по думите на Нидерландската либерална историчка Жанет Сапмимон "Създатели на Българската Етнология". Че на Цариградската Конференция 6 Велики Сили решиха да се създадат 2 Български Автономни Области - Източна и Западна, като във втората, с главен град София, бе включена почти цяла Македония. Че през 1912-та година на каменния мост в Скопие седемгодишната Васка Зойчева - дъщеря на член на Прилепския комитет на ВМОРО, отговори на въпроса на престолонаследника Александър Караджорджевич "Па шта си ти?" с "Бугарка" и получи шамар насред града. Че през 1922-ра Пиринско беше единствения регион, в който просръбското правителство на БЗНС загуби Референдума, с който под предтекст за "Наказване на виновните за Националните катастрофи" започна разправа с Политическите си противници. Че през 1925-та Петричани отблъснаха Гръцката агресия срещу Майка България с оръжие в ръка. Че през 1981-ва екипа на "Нешънъл Джиографик", посещавайки България по повод честванията за 1300-тата ни годишнина и опитвайки се да открият митичното "Македонско малцинство" специално посещават отмиращото Пиринско село Горна Сушица, защото именно в села като такива населението е най-слабоподатливо на Национална асимилация, но, след като не виждат доказателства за Национален гнет (В противен случай щяха да премълчат имената на тези, казали им това, за да не им създават проблеми, но те споменават по име домакина им Бай Атанас.), си мълчат посрамени по този въпрос, критикувайки Комунистическия режим за всичко друго и за авторите на статията селото е толкова Българско, колкото тези в Балкана. Че през 99-та чрез "ВМРО" Благоевградска област стана първата в България, където имаше община с кмет от Националистическа партия. И още десетки хиляди други неопровержими очевадни и не толкова очевадни доказателства за Българския произход на Местното Славянско Население на Македония. Това е неопровержимо доказателство, че "Македонската нация" е по същността си местническо съчетание от Великосръбския шовинизъм, като активен играч, и Българският Народностен Садомазохизъм - в пасивна роля. И втория трябва да падне, за да сринем тази Химера. О Неразумни и Юроде, Поради Што се Срамиш да се Наречеш Българин?