exuded
Name Владимир Георгиев

Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото и борсовото право. Публикувам статии в специализираните юридически списания. Живея и работя в Банкя и София. Понеже е модерно - съобщавам, че съм работил като общ работник на Сточна гара до гробищата в столицата, а като студент - в Памуко-текстилното предприятие "Осми март" в ж.к. "Надежда" като изтегляч, после - като метрач. Пиша предимно проза, от 1984 г. Тогава пишех, сега само се опитвам. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят” и във вестник "Словото днес"; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), "Стършел", списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани сборници с мои разкази „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“), "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издадена книгата "Мравка на перваза". Напоследък ме мързи да пиша и читателите оценяват това като достойнство.

 

Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ни син учеше право и надничах в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е. Малкият ни син вече е голям. Стана адвокат. А аз продължавам да разлиствам Томас Хобс.

Selected works
545 results
Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
  1506  13  15 
Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...
  2488  19  35 
Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
  1901  14 
42
Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
  355  12 
В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
  571 
Random works
: ??:??