Колко е скучно в самотния ден,

да препускаш уморен, отегчен.

Покрай теб се стрелкат коли.

Кучета лаят, глава те боли.

Стресът напира, чудовищно див.

Дори ми сервира кафето без стих.

Що за идея в главата се вихри?

Понички топли, ядяхме и кифли.

Прясно млекце  със виенска наслада.

Спомени детски. Каква изненада.

На старата улица цъфнал е МОЛ.

Както във църквата – мощен разкол.

Бройкат ме разни гавази двулични.

Думат ми думи и все неприлични.

Ще чакам със трепет изгрева нов.

Къде си, къде си, къде си, любов?