monilia
215 results
Танцуваме със теб в нощта,
как прелестна е тя !
По дансинга кръжим.
В любовен плам горим.
И всичко е прекрасно. ...
  132 
Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...
  371 
Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента. ...
  359 
В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...
  393 
Пазя писмата ти в моята душа,
те са за мене опора.
В миг ще поискам с теб да летя,
нейде навън из простора!
Ще се втурна с крила, ...
  360 
Една родопска Фея
при мене долетя.
Побъбрих си със нея,
но литна във нощта.
По звездните полета ...
  744 
Страстно прилепнала – форма, служебна.
Удовлетворителна, секси, потребна.
Знаеща, изискана, дружелюбна.
Можеща, искрена, сладкодумна.
Сладострастна, чувствена, похотливка. ...
  706 
Невероятен светъл ден
и ти си тук до мен.
Във погледа ти влюбен
съм мъничко изгубен.
Щастлив и благодатен. ...
  716 
Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...
  761 
Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...
  1023 
Стресът ме раздруса.
Смачка ми фасона.
За да вляза в ритъм
пуснах грамофона.
Но пък стана чудо. ...
  920 
Снежинките пеят навън.
Събуждат от зимния сън.
Подават те смело ръка,
за весела зимна игра.
Снежинки мънички и бели, ...
  1081 
Докосваш ме със топли длани.
Изпиваш ме със влюбени очи.
Сърцето ти душата ми обилно храни –
за мигове, за часове, за дни...
И аз съм още същият ...
  1269  10 
Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива ...
  1134 
НОЩ
Душите първи се залюбват.
Изящни танци те танцуват.
Със песни за любов се вричат.
Телата те със лаври кичат. ...
  1109 
Дългото лутане е изморително...
Целта – неясна.
Успехът – съмнителен.
  506 
Ако мъничко пламъче свети.
Ако има искряща жарава.
Любовта ни – разцъфнало цвете,
е пренесла душите ни в Рая.
  605 
Изгубваме себе си
в този живот.
Раздират ни страсти,
беди и неволи.
Откриваме в своята ...
  307 
Имам си една мечта.
Кога ли ще се сбъдне тя?
Да бъда винаги щастлив,
дори без всякакъв мотив.
  292 
Скъпо платени - от народа избрани.
Ваканцуващи дълго - ято пеликани.
  341 
Не бива да угасват мечтите.
Сълзите – прелюдия бавна.
Истини знойни танцуват.
Сърцата без вино лудуват.
  288 
Търсих щастието толкова години,
а то било до моята врата.
Усмихна се. Прегърнах те.
Любовен дъжд в душите заваля.
  295 
Ветрец подухва.
Развява облак бяла грива.
Мисловният процес
изкусно се разкрива.
Шумят фонтани. ...
  257 
Родопа пее и танцува.
Родопа стихове реди.
Тя цялата е епопея.
Отключена за бъднини.
  637 
Ако се опиша, може би ще се харесам.
Ако се харесам, възможно е да се влюбя в себе си.
Ако се влюбя в себе си, сигурно ще се намразя.
По-добре да не се описвам.
Възможно е да си остана влюбен. ...
  329 
Смешка, грешка, въртележка.
Шарена е тази дрешка.
Пумпал, риба и балон
скачат върху дядо Слон.
В детските очи – слънчице блести. ...
  398 
Ох, тази безчовечност – отново и отново, до кога?
Защо ли са измислени парите?
И могат ли щастливи да направят хората?
Не могат!
Нещастни стават. ...
  377 
Сега си тук,
а после си отново пътник.
Къде пътуваш, мили мой, поспри?
Нима не виждаш хоризонта схлупен.
Загасват тъжно нашите мечти.
  331 
Днес е толкова слънчево, топло и тихо.
И листец не помръдва на дървото отпред.
Лятото, идващо или заминаващо, ще се върне отново при теб.
Котаракът на двора е сит.
И полегнал на входа спи и мърка доволен. ...
  356 
Коварен блясък. Стон обречен.
Пурпурни лъчи в душата ми болезнено се взират.
Завихрен шепот. Искрени души.
Познанието отново ми изневери.
  263 
Сладка малка ученичка,
с мъничка торбичка.
Учи се, чете и прогнозира
как се любовта намира?
  328 
Живях между капките.
Танцувах и пях.
Казармени куплети тихо редях.
  315 
Щастлива розова утрин – една.
Прокрадва се леко, без дъх синева.
И носи в душата си пролетен сняг.
Какво пък, това си е просто мерак.
  521 
Във колбите бъркаме – славно ругаем.
Резултат не излиза – колко се каем.
Дали пък от нас не зависи?
Да влезем във нормите с пурпурна слава.
Бенкелманът се цупи. ...
  284 
Надвиснаха страховито.
Коварен вятър се развихри.
Тежки капки заудряха по сухата земя.
Душата ми се вцепени.
Птиците се притаиха в гнездата, ...
  275 
Не мога
без любов.
Не мога.
Една едничка само,
докоснала неволно ...
  266 
Творец и разрушител.
Убийствено скептичен.
Емпиричен.
Остър като бръснач.
Мързелив. ...
  252 
Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...
  279 
В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...
  242 
Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...
  236 
Random works
: ??:??