Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни,
преливащи от щастие, но крехки.
Звукът изтънчен произвеждат
и думи във сърцата ни нареждат.
Проникновени, стегнати понятия.
Раздвижени от въздух възприятия.
Захранени със замисъл и такт.
Прелюдия към звездния антракт.
За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно,
потъвайки във самота,
една цигулка нежен звук извайва
и пълни моята душа.
