Песен на Калин Найденов, създадена по едноименното стихотворение на Ина Крейн:

Ничия

И този кораб вятърът разби.

Душата ú отново скита ничия.

Бодат до кости змийските очи,

поглъщат урагана, птичия.

Не–искана, не-чакана, не-звана.

Не-примирена, не-долюбена жена -

узряла ябълка, а неприбрана -

курбан за гарвани и плашила.

Изкълвани, очите – не плачат,

стрелят мълнии като дула.

Но когато откъсне здрачът

натежалата жълта луна

не-поискано, не-позволено,

всички рани зашива с игла

и стои на брега вдъхновено -

чака кораб и нова Душа.

Соло-китара: Димитър Русев - Мутата