Nov 11, 2009, 12:10 PM

Ничия

  Poetry » Other
1.5K 1 24


 

И този кораб вятърът разби.

Душата ú отново скита ничия.

Бодат до кости змийските очи,

поглъщат урагана, птичия.

 

Не–искана, не-чакана, не-звана.

Не-примирена, не-долюбена жена -

узряла ябълка, а неприбрана -

курбан за гарвани и плашила.

 

Изкълвани, очите не плачат -

стрелят мълнии като дула.

Но, когато откъсне здрачът

натежалата жълта луна 

 

 не-поискано, не-позволено,

всички рани зашива с игла

и стои на брега вдъхновено -

чака кораб и нова Душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

Ничия 🇧🇬

Песен на Калин Найденов, създадена по едноименното стихотворение на Ина Крейн:
Ничия
И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи, ...
2.5K 5

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...