Много е красиво! Твоето посещение днес на страницата ми ме накара да те посетя! Благодаря за красотата, която срещнах на твоите снимки! Поздравления, Теодора!
Мagnétiquement! Да, Иве, има моменти и места, които са такива.
Безжичен, когато прочетох стиха на Валя се пренесох точно тук, издирих кадъра и се опитах да създам, това, което видях - "... полудял от жега вихър...". Над главата ми беше тъмна нощ, а отсреща заслепяваща светлина заливаше селцето. Тишината беше толкова огромна, че се чуваха едрите капки дъжд как падат в пръстта. Птиците не летяха, а подскачаха по земята. "Защорих" си очите със слънчевите очила... но не успях да предам на кадъра блясъка, който видях през филтъра на стъклата, просто още не умея😀 Нооо... Валя, ех, Валя, тя го умее...
Царица си, Валя!
Хари, тук беше наложителен цветовия контраст, защото този кадър го предразполага. Осъзнавам, че не съм се справила😀 Това, което предлагаш си е пак вид предизвикателство, в посока развитие на техническите умения, креативно!
Благодаря на всички, които се спряхте тук, усмивки от мен!😀
ПРЕД ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...