Пред Преображение
ПРЕД ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ.
портите залости всеки и защори своя дом,
по смълчаните пътеки се разшета грозен щорм
и отгоре тресна мигом – светна в близкия овраг,
сякаш дрънкаше с вериги призракът пред моя праг,
врани – черни, на талази, закълбиха над рида,
с грак посрещнаха – омразен, поривите на дъжда,
който рукна от небето и до късно в мрака ми
храма с мръсните кубета, овъглените стени,
сред липите разцъфтели, плувнали сред дреб и прах,
облачета снежнобели, котви пуснаха без страх,
дълго лъскаха сърцата и приспаните души –
Бог щом слезе на земята – всекиго да утеши.
© Валентина Йотова All rights reserved.
