Поздрав, Поли! Когато аз за първи път видях четирилистна детелина беше сякаш по моя "молба". Помислих си - "Само една да си намеря и повече няма да търся." И в следващия миг - хоп - виждам я. Много и се зарадвах! И какво си мислиш направих - хванах се, че продължавам да гледам наоколо за нова. И си помислих - "Колко съм неблагодарна..." А след това съм намирала още много. Но винаги с малко тъга, че това всъщност е някаква мутация. Но явно ние имаме нужда от поличби, които да ни дават надежди.