Човекът е човек тогава, когато е на път!...пък макар и той да води към "Долината на смърта"
"...Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!"
П. Пенев