Обичам снимки на претрупани със стар инвентар изби. Винаги когато се озова в такава обстановка разглеждам внимателно (и гледам да не пропусна) всеки един предмет. Сравнявам времето и подобните средства у нас. С удоволствие мислено се връщам години назад. Разбира се, че това е историята на житието и битието, и съзнанието ми почива докато се разхождам из нея. Поздрави!
От вчера я гледам. Мисля си, че подобни неща документират. Документират например нашата епоха. Какво е било, когато ние сме били. А кръчмите - в най-добрия смисъл - та те са на всяка епоха биографията, може би...