Пак го гледах и му се радвах - на изображението (какъв безобразен език за красотата ). Ако перифразираме гениален български писател, може да се каже: "Боже, колко красота има по тоя свят, Боже!" Българска красота! Да се радваме неи!
Безжичен, редно е да добавим, че задължително трябва да се вижда цялото лице, очите и ушите при портретните снимки за документи, но не мисля, че Eipril е имал това предвид.
Мисля като Красимир: Ето още примери от световна галерия: https://www.npg.org.uk/ - много от портретите са "в лице", но и много "профил", т.е. само част от лицето - този начин на изобразяване очевидно има своите привърженици, както сред фотографите, така и сред художниците. А лично на мен (това е съвсем субективно, разбира се) ми харесва много повече...